Сийгъл се заселва в Бевърли Хилс, в къща, взета под наем от известния певец Лорънс Тибет. Бъгси се окачествява като „спортист“ и бонвиван и става член на ексклузивния клуб „Хилкрест“. Дъщерите му посещават най-добрите частни училища. Той общува с Джордж Рафт, Джийн Харлоу и Кларк Гейбъл. Джийн Харлоу го обича много и го смята за кръстник на дъщеря си Милисент. Сийгъл се познава и с милионерката графиня Дороти Дендис Тейлър ди Фрасо. Уморена от брака и от богатството си, тази едрогърда жена с леденостудени очи често отсяда в къщата си в Бевърли Хилс, където организира „изискани“ забавления — като например юмручен бой — за видните си гости. Тя има нещастна любов с Гари Купър и търси нещо по-необикновено, когато е представена на Сийгъл. След няколко дни полуграмотният гангстер от Ню Йорк, мотивиран от огромната потребност за социално признание, е в леглото й. И по този начин си проправя път към върха.
Сийгъл още има делови интереси в Ню Йорк, предимно в изнудването за покровителство, от което извлича постоянен доход.
Но поради вкуса му към разкошен живот, цената на къщата, която строи, образованието на децата му и безкрайният низ от дискретно финансирани приятелки той непрекъснато се нуждае от повече. Сийгъл е и непоправим комарджия и харчи от две до пет хиляди долара на ден за залагания на футбол и конни надбягвания. Но за момента той попада на златна мина.
Сийгъл има дялове в няколко сгради в Калифорния, но първото му голямо постижение е да инвестира много пари, взети назаем от злочести приятели като Джордж Рафт, в няколко офшорни плаващи казина — кораби за хазарт извън юрисдикцията на щата. Той натрупва малко състояние, но Рафт, който вечно има проблеми с парите и е принуден да инвестира в кораба казино, не вижда нито цент. Всъщност му провървява, че получава обратно първоначалната си сума. Двайсетте хиляди долара са му изплатени на малки вноски за няколко месеца.
Сийгъл, най-усърдният кариерист на времето си, има списъци на хора, с които иска да се запознае — и да спи — и дори успява да си проправи път до дома на Джак Уорнър, филмовият магнат, въпреки волята му. Сийгъл крие връзките си с престъпността от новите си калифорнийски съседи, но репортер от „Лос Анджелис Икзаминър“ получава сведения от загадъчен информатор. Следва репортаж на първа страница. Бъгси решава да изчезне за известно време, оставя семейството си и заминава с графиня Ди Фрасо за Италия и после обикаля Европа. Първоначално причината за пътуването е да се опита да продаде на Мусолини патент за нов експлозив, „Атомит“, с който заинтригува и графинята. Тя смята, че трябва да бъде видяна да пътува с някой от нейната класа и представя Бъгси като английски аристократ. Експлозивът е поредната, скъпоструваща катастрофа за Ди Фрасо. Налага се да прекъснат посещението си в Рим, защото Гьоринг и Гьобелс също са там и Сийгъл решава, че единият или и двамата трябва да бъдат премахнати. Каквито и да са престъпленията му, той мрази нацистите и до деня на смъртта си съжалява, че не е убил Гьобелс, когато е имал тази възможност.
Сийгъл се връща в Калифорния и се озовава в по-трудно положение от всякога.
Хари Грийнбърг е дребен гангстер от полски произход и нелегален имигрант. Депортиран от американските власти, той скача от кораба, връща се в Калифорния и заплашва, че ще проговори пред полицията, ако мафията не му плати голяма сума пари. Сийгъл е повикан от нюйоркските си съдружници — хора като Албърт Анастасия и Бухалтер, за да им помогне да затворят устата на дебелия, преуморен Грийнбърг, преди да е „пропял“. Гангстер на име Уити Кракоуър открива местонахождението на Грийнбърг и от Изток са изпратени убийци. Но неизвестно защо Сийгъл — вероятно за да утвърди авторитета си в подземния свят — решава да участва пряко в убийството. През ноември 1939 г. Грийнбърг е застрелян пред апартамента си. Наивният Кракоуър започва да говори свободно за участието на Бъгси в убийството и през юли 1940 г. също е намерен мъртъв. Сийгъл не обича лошата слава.
Сетне е арестуван Ейб Релис, Кид Туист. Той става предател и уличава Бъгси в убийството на Грийнбърг. Полицаите са сигурни, че ще го спипат и за смъртта на Уити. Сийгъл е задържан и затворен в предварителния арест. Но това не променя стила му на живот.
Той е идол за другите затворници, които се редят на опашка, за да лъскат обувките му. Сийгъл има специално ушита униформа, която друг затворник редовно глади, и поръчва храната си от ресторанти. Любимото му ястие е печен фазан. На изборите същата година той изразява пламенната си подкрепа за кандидата на демократите Рузвелт. Пазачите му разрешават да носи значка на Рузвелт на затворническите си дрехи. Светският живот не представлява проблем. Под претекст, че отива на зъболекар или на среща с адвоката си, Сийгъл многократно излиза от затвора за ужас на полицаите, които мислят, че са го прибрали зад решетките, а го виждат да ухажва жени в клубове, ресторанти и театри.
Читать дальше