Колин Уилсън - Истински престъпно

По време на Втората световна война Сийгъл отказва да се сражава за родината си. Но и без това вероятно не биха го пуснали в армията. Докато вниманието на нацията е насочено към Европа, той разширява престъпната си дейност и насърчава букмейкърите да се абонират за трансамериканската му телеграфна мрежа за резултати от конни надбягвания. Повечето букмейкъри вече са се включили в конкурентната компания за тези услуги „Континентал“. Но заплахата за физическо насилие обикновено отваря очите им за предимствата на мрежата на Сийгъл.

Той купува дялове в хиподруми и в нелегални игрални клубове в Калифорния и започва да придобива законни дялове в казината в Лас Вегас, където има инвестиции в няколко малки клуба. По най-прости сметки годишният му доход възлиза на около петстотин хиляди долара, но това все не му е достатъчно. Хазартът и жените взимат своето и той вечно е затънал в дългове.

Бъгси още е женен за Еста, но прекарва повечето си време с Вирджиния Хил, на която, разбира се, не е верен. Тя също му изневерява. Мъжете я обожават, но Хил наистина обича Бъгси. Когато повече не може да издържа на полицейското наблюдение, той решава да напусне Холивуд и да избяга в Невада. Хил пожелава да замине с него. Сийгъл дори откровеничи, че въпреки потребността да поддържа благоприличие, смята да се разведе.

Естествено, Сийгъл иска да стане кинозвезда. Той смята, че непрекъснато играе някаква роля, и един ден ще му плащат за това. Бъгси започва да ходи в киностудията, където Джордж Рафт снима филм с Марлене Дитрих. Отначало само гледа, а после влиза в гримьорната на Рафт и играе сцените, които е наблюдавал. Той си купува камера и кара един от главорезите си да снима импровизираните му изпълнения. Сийгъл разпространява слуха, че се интересува от участие във филми, и в продължение на няколко месеца усъвършенства дикцията и външността си. Но предложения така и не идват. Бъгси може само да имитира, но не и да играе.

Кинозвездата Лорета Йънг предлага да купи къщата му за осемдесет и пет хиляди долара, но променя решението си, след като Сийгъл отказва да плати триста и петдесет долара, за да унищожат мравките в килера. Раздразнителен, както обикновено, той се опитва да я осъди, загубва делото, обжалва и отново загубва. Свидливостта му става още по-очевидна, когато най-после се изнася от къщата. Бъгси принуждава Джордж Рафт да му плати петстотин долара за няколко разнебитени градински мебели, които не струват дори двайсет долара. Но никой не отказва на Сийгъл. „Предполагам, че той се нуждае от парите“ — въздъхва Рафт, броейки банкнотите.

В един летен ден през 1945 г. Сийгъл завежда стария си приятел Малкия Мо Седуей в Лас Вегас — навремето малък град в пустинята с няколко полуразрушени игрални домове. Повечето калифорнийци, които преминават границата между щатовете, за да играят хазарт, отиват в елегантния курорт Рино. Лас Вегас е за фермерите, каубоите, бедните индианци и за заблудени туристи.

Бъгси закарва Мо на отдалечено и мрачно място на десетина километра извън градчето, където има порутен хотел, и му разказва за плана си. Той възнамерява да купи тези трийсет акра пустееща земя за няколко цента и да построи хотел и казино на стойност два милиона долара. Името му ще бъде „Фламингото на Бен Сийгъл“. Когато Мо възразява срещу абсурдната идея (защото едва ли някой би отишъл на такова отдалечено място), Бъгси се вторачва замислено в омарата над пустинята и му казва, че един ден хората ще пътуват стотици километри само за да видят хотела му.

Подпомогнат от приятелите си, Сийгъл купува земята и финансира „Невада Проджект Корпорейшън“, събирайки един милион долара, като продава акции. Всички са купени от най-близките му съдружници — Меир Лански и Луис Покрос, друг член на бандата Бъгси-Меир. Всъщност „Фламинго“ е финансиран от мафията. И през декември 1945 г. строежът започва.

Бъгси не е на себе си от вълнение. Той наема популярната тогава „Дел Уеб“ да построи хотела и използва всичките си политически връзки, за да набави необходимите количества мед, мрамор и стомана. Военновременните ограничения още са в сила, но докато ветераните се връщат от сраженията и установяват, че не могат да намерят тухли, за да си построят къщи, „Фламинго“ е приоритетен строителен обект. Бъгси наистина е майстор на подкупите.

По време на строителството Сийгъл забравя, че не е виждал семейството си от няколко месеца. Еста най-сетне подава молба за развод. Съпругът й се е превърнал в непознат, погълнат от двете си страсти — „Фламинго“ и Вирджиния Хил. Еста получава необикновено щедро уреждане на въпроса. Бъгси е в добро настроение и подписва споразумение за издръжка на стойност милион и половина долара.