Колин Уилсън - Истински престъпно

Вечерта на 9 септември и петимата — Лисет Грийн, съпругата му, родителите Уилсън и синът им — са убедени, че са видели Гордън Къминг да мами.

Работата става сериозна не само заради парите — Гордън е спечелил само 228 лири за две вечери, а защото е поканен от принца на Уелс. Албърт Едуард, по-късно Едуард VII, вече има лоша репутация като комарджия и женкар и често е опозоряван в пресата. Първата мисъл на домакините е да спасят принца от скандал.

Тайната е споделена с други гости, сред които лорд Ковънтри и помощника му генерал Оуен Уилямс, близък приятел на Гордън Къминг. Ковънтри казва на принца, че Гордън Къминг е видян да лъже на бакара, а после Ковънтри и генерал Уилямс отиват при Гордън Къминг, който е в стаята за пушене. Те му казват, че Лисет Грийн и младият Уилсън го обвиняват в измама на бакара. „Вярвате на думите на шайка неопитни момчета?“ — възмутено пита той. След вечерята Ковънтри, Уилямс и принцът на Уелс се спречкват с Гордън Къминг, който продължава да настоява, че е невинен. По-късно те му дават документ и го карат да го подпише. Там е заявено, че в замяна на мълчанието на свидетелите Гордън Къминг тържествено ще се закълне, че никога повече няма да играе на карти. Ако не подпише, той ще трябва незабавно да напусне къщата и ще бъде обявен за измамник на всяко конно надбягване в Англия. Гордън Къминг решава да подпише.

Цялата тази тайнственост не потулва скандала, а го прави още по-благодатна тема за клюки. На другия ден инцидентът открито се обсъжда на хиподрума Донкастър. Три месеца по-късно, на 27 декември 1890 г., Къминг получава анонимно писмо от Париж, в което пише, че скандалът се обсъжда там и в Монте Карло. Той решава да заведе дело и иска извинение от семейство Уилсън, семейство Грийн и Бъркли Левет. Те отказват по разбираеми причини. Адвокатите на Гордън Къминг подават жалба за клевета.

Сър Едуард Кларк е назначен за обвинител, а Чарлс Ръсел е избран за защитник. Последният има репутация на груб и арогантен човек като Гордън Къминг. Съдията е почитаемият Джон Дюк Беван Коулридж, близък приятел на Ръсел.

Делото започва на 1 юни 1891 година. Защитата е изградена на оправдание — Гордън Къминг не е оклеветен, защото наистина е излъгал. Няма зрелищни разкрития и драматични изненади. Принцът на Уелс застава на свидетелското място, но показанията му не са нито за, нито срещу Гордън Къминг. Обвинението не успява да разколебае свидетелите, които мислят, че са видели Гордън Къминг да лъже. Гордън обяснява, че подписал документа, „защото това беше единственият начин да се избегне ужасен скандал“. Заключителната реч на Кларк е блестяща и, изглежда, че в края на краищата, ще спечели Гордън Къминг. Но обобщението на съдията е срещу него. Основният аргумент е, че невинен човек едва ли би подписал документ, признавайки вината си. Един писател описва резюмето като „изискано, изкусно и враждебно несправедливо“. На съдебните заседатели им трябват само тринайсет минути, за да оправдаят подсъдимите. Разноските по делото им се опрощават. Гордън Къминг, който вече е опетнен в очите на обществеността, се измъква от съда веднага щом е произнесено решението. Тълпата освирква съдебните заседатели и дори се опитва да нападне подсъдимите, докато излизат от съда. Това вероятно се дължи не толкова на убедеността, че Гордън Къминг е невинен, колкото на омразата към принца на Уелс.

На другия ден Гордън Къминг се жени за двайсет и една годишната си годеница, американка и наследница на голямо богатство на име Флорънс Гарнър, която му остава вярна по време на изпитанието. До края на живота си тя е убедена, че съпругът й е бил умишлено злепоставен от принца на Уелс заради спор за някаква дама. Вярно е, че „Берти“ (както е известен принцът) е дребнав и отмъстителен човек. Той продължава да тормози Гордън Къминг до края на живота си. Но твърденията на лейди Къминг не са потвърдени с доказателства. Семейство Къминг прекарва остатъка от живота си в имението си в Шотландия и явно живее щастливо.

Проникванията с взлом стават толкова обичайни в Лондон, че медиите рядко ги отразяват. Въпреки това през лятото на 1982 г. едно проникване с взлом предизвиква такъв фурор, че в Камарата на общините се задават въпроси и се провеждат телефонни обаждания за оставките на директора на полицията и на министъра на вътрешните работи. Странно, но причината за тази суматоха не е крадец или шпионин, а безработен, опитващ се да направи услуга на кралица Елизабет.