Колин Уилсън - Истински престъпно

Когато става на трийсет години, той вече е огромно притеснение за баща си и е изключително непопулярен в британското общество. Дълговете му възлизат на 630 хиляди лири — милиони в днешно време. Ето защо, когато баща му предлага да се ожени и да има наследник, принцът се съгласява, при условие че Парламентът ще изплати дълговете му.

Каролайн Брунсуик е ниска, дебела и грозна и тялото й мирише — вероятно от рядко къпане. Лейди Джърси, настоящата му любовница, може би го е накарала да се ожени за Каролайн, а не за красивата Луиз Мекленбург-Стрелиц, за да има недостойна съперница. На 5 април 1795 г. в двореца Сейнт Джеймс принцът е представен на Каролайн и е втрещен. Той отива, залитайки, до другия край на стаята и иска бренди. Принцът пие бренди в продължение на три дни до брачната церемония. По време на медения месец, на който е и лейди Джърси, той, изглежда, изпълнява съпружеските си задължения, защото скоро след това Каролайн установява, че е бременна. Но принцът не може да я понася и стои колкото е възможно по-далеч от нея. Следващата година той й пише, че „сме безсилни пред наклонностите си“ и че е достатъчно да са учтиви един с друг. Когато получава писмото, Каролайн е с политика Джордж Канинг и го пита какво мисли, че означава това. Канинг отговаря, че, изглежда, съпругът й дава разрешение да прави каквото иска. И оттогава Каролайн прави това с Канинг.

По онова време никой не съзнава, че кралският род Хановер страда от порфирия, „кралската болест“, генетично увреждане, дължащо се на дефектни ензими, при което организмът произвежда големи количества порфирин (предшественици на червения пигмент на кръвта). Болестта поразява храносмилателния тракт, нервната система, кръвообращението и кожата и причинява психични смущения и епилепсия. Джордж III получава няколко пристъпа и умира психичноболен. Принцът на Уелс също е болен от порфирия, както и Каролайн. Двама от братята й са невменяеми, вероятно поради същото заболяване. Това може би обяснява абсолютната липса на самоконтрол на Каролайн и склонността й да се държи скандално, което довежда много хора до извода, че е ненормална.

Отхвърлена от съпруга си, тя се оттегля в къща в Блакхийт и се държи като „долна курва“, както се изразява лейди Хестър Станхоуп. Каролайн има в стаята си китайски часовник, извършващ вулгарни, сексуални движения, когато се навие. Освен това Каролайн се отдава на танци по начин, който разкрива голяма част от личността й.

През 1806 г. слуховете, че четиригодишното дете в антуража й, Уилям Остин, е неин извънбрачен син, довеждат до така нареченото деликатно разследване. Кралската комисия отхвърля обвинението и обвинява в клевета лейди Дъглас, която е разпространила слуха. Но години по-късно Каролайн казва на брата на адвоката си, че детето е син на принц Луис Фердинанд Пруски, който винаги е бил голямата й любов. По-късно госпожа Фицхърбърт заявява, че Каролайн тайно се е омъжила за принц Луис, преди да сключи брак с принца на Уелс.

През август 1814 г. Каролайн решава да напусне Англия. В Женева, на бал, организиран в нейна чест, тя шокира домакините, като танцува гола до кръста. В Неапол Каролайн става любовница на крал Йоахим, зет на Наполеон. Когато Наполеон избягва от Елба, тя напуска Неапол с куриера му, красив по грубоват начин италианец на име Бартоломео Бергами, бивш командир на хусарски полк. Този смугъл, брадат и подчертано мъжествен тип прилича на разбойник от пиеса в Друри Лейн. Той пътува с нея до Мюнхен, Тунис, Атина, Константинопол и Ерусалим и когато се заселват във вилата й, близо до Песаро, двамата се държат като съпрузи.

Джеймс Бруъм, брат на адвоката й, пише до Англия, предлагайки принцът (той вече е регент, защото баща му полудява) да получи законна раздяла, за да не може Каролайн да стане кралица на Англия. Но принцът иска официален развод и нищо друго. Ето защо предложението остава без последици.

Джордж III умира през януари 1820 г. и синът му става Джордж IV. Каролайн Брунсуик вече е кралица. Правителството бързо й предлага петдесет хиляди годишно, ако се съгласи да не се връща в Англия. Ядосана, тя веднага преминава Ламанша. Съпругът й е един от най-непопулярните хора в страната и заради това мнозина поддържат каузата й. За огромно неудобство на правителството, Каролайн се настанява в Бранденбург Хаус в Хамърсмит. На 17 август правителството поема инициативата и я изправят пред Камарата на лордовете. Целта им е да разтрогнат брака на основание, че Каролайн има „крайно непристойна и унизителна интимност“ с Бергами, „чужденец с ниско обществено положение“. Но правителството отхапва по-голям залък, отколкото може да преглътне. Шумни тълпи демонстрират в защита на Каролайн и се налага Камарата на лордовете да бъде обкръжена с две солидни дървени огради. Каретата на кралицата винаги е обградена от надаваща одобрителни възгласи тълпа. След петдесет и два дни законопроектът за развод е внесен за разглеждане. Но ораторското майсторство на Хенри Бруъм обръща нещата и когато се чете за последен път, законопроектът получава жалко мнозинство от девет гласа. Камарата на лордовете решава да се откаже.