Коронацията е насрочена за 29 април 1821 година. Кралицата пише на министър-председателя лорд Ливърпул, за да пита каква рокля да облече. Той отговаря, че тя може да не участва в коронацията. Но когато коронясват Джордж, Каролайн пристига в Абатството, издокарана в муселинова наметка и настоява да я пуснат да влезе. „Кралицата! Отворете!“ — изкрещява тя и пажовете отварят вратите. „Аз съм английската кралица“ — продължава Каролайн. „Изпълнете дълга си и затворете вратата на залата“ — изревава едно от длъжностните лица и вратата е затръшната под носа й. Каролайн невъзмутимо се връща в Бранденбург Хаус и изпраща бележка на краля, настоявайки за коронация „идния понеделник“.
Тя умира две седмици по-късно, на 7 август 1821 година. Внезапната й смърт поражда слухове, че е била отровена. Докато пренасят тялото й към кораба, който ще я откара в Брунсуик, в църквата в Кенсингтън има размирици. Хората хвърлят тухли и гвардейците застрелват двама души. Каролайн е погребана в Брунсуик и на ковчега й пише: „Обидената кралица на Англия“.
Джордж IV остава изключително непопулярен. Той надживява Каролайн само с девет години. Главният въпрос по онова време е отделянето от римокатолическата църква (Англия е настроена антикатолически от периода на Елизабет I и Джордж I заема английския престол от династията Хановер заради закон, който не позволява на католик да стане крал на Англия). Като принц на Уелс Джордж подкрепя Уелингтън, който в качеството си на министър-председател внася в парламента закона, чрез който най-сетне е постигнато отделянето от католическата църква (макар дълбоко в душата си Уелингтън да е против, защото смята, че това ще премахне английското господство в Ирландия, както и става). Джордж IV изпада в истерия по въпроса и заплашва да използва кралското си право на вето. Но престолът вече няма политическата власт, която е имал при Джордж III, и той с нежелание е принуден да приеме отделянето от католическата църква. След това здравословното му състояние бързо се влошава и кралят умира на 26 юни 1830 година. Джордж IV носи портрета на госпожа Фицхърбърт на врата си на смъртното си легло. Но двамата са се отчуждили от много години — откакто на вечеря в чест на Луи XVIII през 1803 г., той прави така, че за нея да няма определено място на масата и тя да седне „според ранга си“. След тази обида госпожа Фицхърбърт се оттегля от двореца.
Скандалът с играта на бакара: случаят „Транби Крофт“
Негово Височество Албърт Едуард, принц на Уелс и син на кралица Виктория, е доста неприятна личност. Той е непоправим прелъстител на жени и прекарва повечето си време като пие, играе карти и се занимава с леко садистични форми на лудории. Един от приятелите му, Кристофър Сайкс, се разорява, опитвайки се да се мери с екстравагантния начин на живот на принца. Друг, сър Уилям Гордън Къминг, шотландски земевладелец, също дължи падението си — макар и не толкова директно — на разглезения и ненадежден принц.
Гордън Къминг е доста неприятна личност, прословут с грубостта и простащината си. „Спортинг Таймс“ го описва като „може би най-красивият мъж в Лондон и със сигурност най-грубият“. Когато среща познат лекар в двора на Бъкингамския дворец, той пита: „Някой от слугите ли се е разболял?“.
На 8 септември 1890 г. принцът на Уелс гостува в Транби Крофт, къщата на Артър Уилсън, богат собственик на кораби. По негова специална молба е поканен и Гордън Къминг, който тогава е полковник лейтенант в Шотландската гвардия.
След късна вечеря гостите слушат музика и после сядат да играят бакара — игра, която има нещо общо с рулетка и бинго. „Банката“ раздава картите, а от двете му страни седят два екипа играчи. Целта е да събереш осем или девет. „Банката“ поглежда двете си карти и може да „обяви“ или да предложи друга карта на играчите. Печели онзи, който има осем или девет. Това е игра на шанса. Играчите може да залагат и „банката“, също като крупие на рулетка, или печели, или губи.
Парите на играчите трябва да са пред тях. Гордън Къминг е обвинен в измама. Той незабелязано е добавил няколко чипа, след като картите са били обявени в негова полза. На сина на домакина Артър Станли Уилсън му се струва, че е видял Гордън Къминг да лъже. Той тихо привлича вниманието на друг гост, Бъркли Левет, към измамата. Левет наблюдава внимателно и скоро се уверява, че Гордън Къминг добавя към залога си, след като е спечелил, увеличавайки печалбата си. По-късно същата вечер, когато играта свършва, той казва на майка си и на зет си Лисет Грийн какво е видял. Те решават, че е най-добре да наблюдават внимателно Гордън Къминг на следващата вечер, за да видят дали отново ще излъже.
Читать дальше