Колин Уилсън - Истински престъпно

Отначало нарушителите казват фалшиви имена на полицаите и се опитват да ги сплашат. Но когато ченгетата намират ключове за стаи в хотел „Уотъргейт“ в двама от тях, те бързо променят решението си и казват истинските си имена. Петимата крадци са: Джеймс Маккорд, Бърнард Баркър, Виргилио Гонзалес, ключар, Евгенио Мартинес и Франк Стърджис. Маккорд е агент на ФБР и офицер в ЦРУ. Баркър също е агент на ЦРУ. Гонзалес и Мартинес са изгнаници от Куба, а Стърджис — наемник. В съда те определят професията си като „антикомунисти“.

Демократите, естествено, се радват на тези събития. Предстоят президентски избори и те се надяват да дискредитират Никсън и ако е възможно, да докажат, че той е наредил да подслушват щаба им. Американското общество като цяло не проявява голям интерес към скандала. Малцина мислят, че подслушването на щаба на Демократическата партия е особено сериозно престъпление. Разбираемо е, че демократите, които надушват кръв, са твърдо решени да променят това мнение и вероятно да обвинят президента.

Последвалата история на „Уотъргейт“ е разказ за опитите на Никсън да потуши скандала и решителността на опонентите да извлекат политически дивиденти от него. Борбата продължава две години и кулминира в оставката на Ричард Никсън през август 1974 година. Докато всичко свърши, повечето американци — и по-голямата част от останалия свят — са крайно отегчени от „Уотъргейт“ и пълните подробности за обратите през тези две години вероятно ще бъдат скучни и за читателите. Накратко историята е следната.

Ръководителят на предизборната кампания на Никсън, министърът на правосъдието Джон Мичъл, не губи време и отрича да има нещо общо с взломаджиите, настоявайки, че са действали на своя глава. Никсън бърза да потвърди това. Но нещата започват да се объркват за Никсън, когато журналистите „следователи“ от пресата, особено от „Вашингтон Поуст“, научават, че два месеца преди проникването с взлом, в банковата сметка на Баркър в Маями са изплатени 114 хиляди долара. Скоро се установява, че голяма част от тези пари представляват „дарения“ за кампанията по преизбирането на президента Никсън, известна на пресата като „Подлец“. Изглежда, кампанията на име „Подлец“ е използвала част от средствата, за да финансира взвода за „мръсни номера“, известен като „Водопроводчиците“ (или Част за специални разследвания към Белия дом) и това включва петимата взломаджии. Така безспорно е установена връзка с Републиканската партия. В екипа на „Водопроводчиците“ са и бившият областен прокурор Дж. Гордън Лиди и писателят и агент на ЦРУ на име Хауард Хънт. Заповедите са предавани на „Водопроводчиците“ чрез главния съветник на президента по вътрешните работи Джон Ерлихман.

На 29 август 1972 г. Никсън съобщава, че съветникът от Белия дом Джон Дийн е извършил разследване, което доказва, че никой от персонала не знае нищо за проникването с взлом. Две седмици по-късно към „взломаджиите“ е предявено обвинение и процесът е насрочен за януари.

Американската общественост не се интересува много от Уотъргейт и Никсън е преизбран с огромно мнозинство. През това време „Вашингтон Поуст“ е твърдо решен да усложни колкото е възможно повече втория му мандат и продължава да „рови“. Те попадат на златна мина, когато анонимен информатор, представящ се като „Дълбоко гърло“ (чиято самоличност още не е известна), съобщава всякакви данни за „Подлец“ и за „Водопроводчиците“ и за кампанията им да дискредитират демократите — ако е необходимо, с „мръсни номера“. Поддръжниците на Никсън реагират, като правят опити да навредят на „Поуст“. Собствеността на вестника върху две телевизионни станции във Флорида е оспорена и цената на акциите му пада с петдесет процента.

Процесът започва на 8 януари 1973 г. с двама допълнителни обвиняеми — Лиди и Хънт. И седмината пледират, че са виновни и са признати за виновни. Пресата има чувството, че това пледиране е само начин да се потуши цялата афера колкото е възможно по-скоро, и това сякаш се потвърждава, когато „Поуст“ научава, че подсъдимите са получили обещания, че ще се погрижат за семействата им, ако отидат в затвора. Произнасянето на присъдата се отлага с два месеца.

През това време е създадена сенатска комисия за разследване с председател Сам Дж. Ървин, член на Демократическата партия. За Никсън възникват огромни неприятности, когато Патрик Грей, приемникът на Едгар Хувър като директор на ФБР, разкрива, че са били извършени множество подслушвания на телефони през четирите години до 1972, когато Върховният съд ги обявява за незаконни.