Колин Уилсън - Истински престъпно

Нютън скоро е арестуван. Той казва на полицаите, че Скот го е изнудвал и е застрелял кучето му, за да го сплаши. Нютън получава две години затвор, от които излежава малко повече от една.

Скот не възприема инцидента като предупреждение и през януари 1976 г., когато е обвинен в измама със социално осигуряване, прави онова, което отдавна заплашва да стори — разказва подробностите за аферата си с Торп. Той заявява пред съда, че е преследван от много години, защото е имал хомосексуална връзка с Джереми Торп.

Щом историята се разчува, Торп незабавно отрича обвинението. Той казва на Сирил Смит, председател на парламентарната група на Либералната партия, че Скот е изнудвач и взима пари не само от него, но и от Питър Бесъл. Торп твърди, че Скот знае за любовниците на Бесъл. Той има потвърждение за това, защото Бесъл му е написал писмо по този въпрос като последна защитна мярка. Когато Торп оповестява писмото, за да намали натиска върху себе си, Бесъл е готов да отрича всичко. Торп отчаяно го моли да чака. „Питър, умолявам те, дай ми време.“

Но пресата принуждава Торп да подаде оставка. Освободеният вече Нютън продава сензационната история на „Лъндън Ивнинг Нюз“. Когато Бесъл, който вече е разочарован от Торп, я коментира в печата, Торп му обявява война, атакувайки почтеността и честността му. През това време репортерите намират връзка между Нютън и Торп — трима дребни бизнесмени от Южен Уелс, Джон льо Мезурие, Дейвид Холмс и Джордж Дийкин. Тези мъже са наели Нютън да сплаши Скот, за да остави на мира Торп. Прокурорът не е много убеден в това и обвинява Торп, Дийкин, Мезурие и Холмс в заговор за убийство.

Процесът започва в Олд Бейли на 8 май 1979 година. Питър Бесъл е призован от страна на обвинението и, изглежда, ще даде унищожаващи показания. Той разказва на съда за разговора през 1968 г., когато Торп за пръв път споменава за идеята си да убие Скот. Бесъл казва също, че е бил свръзката между тримата, които са обсъждали вероятни начини да се отърват от трупа на Скот. Когато Бесъл пита какъв е моралът за убийството на Скот, Торп отговаря: „Все едно да застреляш болно куче“.

Бесъл предполага, че Торп е платил на Нютън с пари, присвоени незаконно от фондовете на Либералната партия. Като цяло показанията са унищожителни. Но адвокатът Джордж Карман разпитва умело Бесъл и установява, че има сделка с вестник, който да купи историята му. Цената ще е петдесет хиляди лири, ако Торп бъде осъден, и само двайсет и пет хиляди лири в противен случай. Намекът, разбира се, е, че Бесъл има личен интерес Торп да бъде осъден.

На свидетелското място застава Скот, който прави ужасно впечатление на съда. Карман успява да установи, че Скот се е хвалил с хомосексуалната си връзка с Торп, преди да отиде да се срещне за пръв път с него в Камарата на общините. Това напълно компрометира разказа на Скот за нежеланието му в първата нощ в къщата на майката на Торп.

В обобщението си съдията описва Скот като мошеник, нехранимайко и паразит. Въз основа на тези забележки и на цялостното лошо представяне на свидетелите на обвинението, Торп и предполагаемите му съучастници са оправдани.

Трудно е да се каже каква точно е истината в сложната паяжина от противоречиви показания в процеса срещу Торп. Навремето се смята, че резюмето на съдията съдържа твърде много догадки и лични коментари за Скот. Единственото ясно нещо е, че макар Скот да претърпява поражение в съда и Торп да е оправдан, Торп пада по-ниско. Когато присъдата е произнесена, скандалът вече го е съсипал.

Няма друг скандал, който да е разтърсил по-силно американското общество от Уотъргейт. Всъщност следващите политически скандали обикновено имат суфикса „гейт“ (Ирангейт, Контрагейт и други), сякаш да отдадат почит на основателя си.

В един часа след полунощ на 17 юни 1972 г. двайсет и четири годишният Фронк Милс забелязва нещо странно, докато обикаля търговския и офис комплекс „Уотъргейт“ в центъра на Вашингтон, окръг Колумбия. На ключалката на вратата на подземия гараж е залепено тиксо, което не й позволява да се заключи. Той възмутено маха тиксото и излиза да си купи чийзбургер. Милс се връща след четирийсет и пет минути и вижда, че на вратата отново има тиксо. Той най-после осъзнава, че в сградата се извършва обир, и хуква да телефонира на властите.

На обаждането реагират трима цивилни полицаи, които тръгват да претърсват сградата. В мотела „Хауърд Джонсън“ на отсрещната страна на улицата е поставен пост, който забелязва въоръжените полицаи и отчаяно започва да звъни по телефона. Но вече е късно. Полицаите претърсват третия етаж и съучастниците му са открити. Намерени са петима крадци, които се крият в предизборния щаб на Демократическата партия. Всички са облечени в спретнати костюми и носят ръкавици. Те имат фотоапарати, филмчета, прибори за електронно наблюдение (подслушвателни устройства за телефони и други) и около две хиляди долара. Полицаите бързо осъзнават, че тези хора едва ли са дребни крадци.