Колин Уилсън - Истински престъпно

Евгений Иванов още е близък приятел на Уорд и редовно го посещава. В седмицата на кубинската криза Иванов казва на Уорд, че началниците му са го упълномощили да води неофициални преговори с британското правителство и го моли да използва връзките си, за да се срещне с британски членове на Парламента. Уорд все пак успява да уреди представителят на консервативната партия Уилям Шепърд да се срещне с Иванов в апартамента в Уилпол Мюз. От срещата не излиза нищо, но Шепърд се усъмнява от обстановката в апартамента на Уорд и извършва собствено разследване. Той дори разпитва Пърсивал Мъри, собственик на старото работно място на Кийлър.

През това време на Джони Еджком му омръзва да чака Кийлър и пристига в дома на Уорд с такси, носейки пистолета на Кийлър. Когато Манди Райс-Дейвис отказва да го пусне да влезе, Еджком се опитва да стреля в ключалката на вратата. Той не улучва и стреля по Кийлър през прозореца, но не я уцелва. Полицаите идват и Еджком е арестуван.

Името на Кийлър в заглавията на вестниците съживява слуховете за Профумо от предишната година. Джордж Уиг, говорителят на лейбъристкото Министерство на войната в сянка, който се е карал с Профумо в Камарата на общините заради случая с шпионина Васал, получава анонимно телефонно обаждане: „Забрави за Васал. Вгледай се в Профумо“.

Кийлър се съветва с адвокат за нападението на Еджком и Гордън и осъзнава, че ако свидетелства на процеса срещу Еджком, ще трябва да признае, че си е купила пистолет, и е в основата на антагонизма между двамата мъже. Освен това е възможен скандал заради едновременните й афери с Иванов и Профумо. Уорд се дистанцира от нея и заявява пред полицията, че е използван и тормозен от Кийлър, която непрекъснато пуши наркотици и прави секс с мъже от Антилските острови в апартамента му без неговото одобрение. Кийлър отвръща, описвайки Уорд като извратен, долен сводник и продава историята си на „Сънди Пикториал“.

Но те не я публикуват. Фактите са известни на много хора, но пресата се страхува да ги отпечата като истина. А и адвокатите на Профумо заплашват репортерите да мълчат. Този път МИ5 също знае за аферата, но решава, че е по-добре да запази фактите в тайна, и инструктира полицията да не се занимава с някои аспекти на разследването. По всичко личи, че Профумо за пореден път се е отървал от последиците на безразсъдната си връзка.

Няколко дни преди процеса срещу Еджком Кийлър заминава за Испания. Отсъствието й става главна новина и репортерите се възползват от възможността, за да намекнат, доколкото се осмеляват, за връзката на Профумо с изчезналата свидетелка. Накрая лейбъристът Джордж Уиг дава гласност на въпроса, който вестниците отбягват. По време на парламентарен дебат за свободата на пресата той казва: „В тази камара няма почитаем представител, който през последните няколко дни да не е чул слуховете за член на правителството. Пресата стигна докъдето можа и се показа готова да нарани, но се бои да нанесе удар. Възползвам се от привилегията да съм член на Камарата на общините, за да поканя на трибуната министъра на вътрешните работи. Той знае, че слухът, за който говоря, се отнася до госпожица Кристин Кийлър, госпожица Дейвис и стрелба на човек от Антилските острови и от името на правителството категорично отрича тези слухове да са верни. От друга страна, ако в тях има някаква истина, призовавам министър-председателя да състави подбрана комисия, за да се разсеят съмненията и въпросният министър да се смята освободен от подмятанията и намеците, които в момента се разпространяват“.

Профумо не е в Камарата, но когато чува въпроса на Уиг, подготвя лично изявление, което да прочете там. По традиция другите членове на Камарата не поставят под съмнение личните изявления, ето защо е въпрос на чест те да са истина. Изявлението му категорично отрича всякакво неприличие във връзката му с Кристин Кийлър. Той признава, че се е запознал с нея и с Иванов чрез Уорд, общ приятел. Профумо заплашва със съд за клевета всеки, който спомене за слуховете (извън защитените с парламентарен имунитет). Пресата, която се въздържа отчасти от страх, но също и от уважение към висшите ешелони на властта, е вбесена от тази възмутителна лъжа. Но въпреки това репортерите негодуват от заплахите на Профумо. Те пишат колкото е възможно повече унищожителни намеци, но изглежда, Профумо избягва вероятния скандал благодарение на здрави нерви и нечестност.

Доктор Стивън Уорд обаче знае истинските факти и няма желание да ги пази за себе си. Той е сигурен, че информацията ще доведе до разобличаването му. Уорд потвърждава пред МИ5 и Джордж Уиг, че Профумо е споделял с Иванов благосклонността на Кристин Кийлър, после пише същото послание на министъра на вътрешните работи. В същото време в Отдела за криминално разследване се получават анонимни съобщения, че Уорд е сводник. Една група влиятелни личности искат разобличаване на лъжата на Профумо, а друга — да я скрият. Заради вродения си импулс да бъде на гребена на вълната на важни събития, Стивън Уорд се поставя като мишена.