Колин Уилсън - Истински престъпно

По време на Втората световна война две събития, изглежда, оставят дълбок отпечатък върху Джон. Първото е инцидентът, при който едва не загива, когато японски катер блъска малката му патрулна лодка. (Кенеди е похвален за изключителна смелост в усилията си да спаси себе си и екипажа след това.) Второто е смъртта на Джо младши по време на доброволна мисия за бомбардиране на германска ракетна база във Франция. След това Джон Кенеди очевидно е обсебен от неизбежността на собствената си смърт и от решителността да живее пълноценно, преди да умре. Лошото му здравословно състояние през целия му живот засилва тази мотивация. „Лекарите твърдят, че имам някаква бавноразвиваща се левкемия, но вероятно ще доживея до четирийсет и пет години“ — признава той на колега.

В тази светлина разбираме, че свръхактивният му сексуален живот е само част от картината. Всичко, което Джон прави, включително успешното му кандидатиране за президент, е част от потребността да се наслаждава на живота докрай и да превъзхожда останалите. В надгробното слово за брат си Боби Кенеди подчертава, че поне половината от дните на Джон са прекарани в агония, дължаща се на лошото му здравословно състояние, но въпреки това той е един от най-пълно реализиралите се хора, които познава. Джон Кенеди е едва четирийсет и шест годишен, когато е убит в Далас през 1963 година.

Американският президент Калвин Кулидж и съпругата му посещават ферма и им я показват поотделно. Докато минават край кокошарника, госпожа Кулидж пита колко пъти на ден петелът се качва върху кокошките. Отговорът е: „Десетина пъти“. „Моля ви, кажете това на президента“ — казва госпожа Кулидж. Служителят предава съобщението. „А петелът избира ли всеки път една и съща кокошка?“ — пита президентът. „О, не. Всеки път е различна.“ „Моля ви, кажете това на госпожа Кулидж.“

Филмът на „Палис Пикчърс“ за аферата „Профумо“ е озаглавен само „Скандал!“. Това отразява колко много този позор превъплъщава идеята за скандално поведение. Мнозина твърдят, че заради публичността около скандала консерваторите загубват изборите през октомври 1964 година. На фона на всеобщото възмущение е трудно да се прецени кои точно са жертвите на скандала.

В началото на 60-те години средната възраст на британското население е необикновено ниска. Раждаемостта след войната стремително нараства и улегналият и трезвен манталитет през 50-те години постепенно отстъпва пред по-несериозното схващане за секса и нравствеността. В Лондон проституцията процъфтява и нощните клубове предлагат полезна комбинация от публичен дом и бар. Икономиката се развива добре и хората са готови да харчат пари за развлечения. Както министър-председателят Макмилан се изразява: „Народът ни никога не е живял по-добре“. След скандала „Профумо“ сатиричното списание „Прайвит Ай“ променя цитата на: „Никога не сме го правили по-често“.

Джон Денис Профумо е министър на войната в кабинета на Макмилан от юли 1960 г. От 1954 г. е женен за популярната британска актриса Валери Хобсън. Външният му вид е мрачен и предизвиква уважение — плешив, сериозно лице и спретнато облекло. И вероятно порядъчността и консервативният му вид правят позора му толкова шокиращ за обществеността.

На 8 юли Профумо и съпругата му са поканени от лорд Астор на увеселение в провинциалното му имение Кливдън, близо до Мейдстоун в Кент. Ще присъстват над двайсет богати и влиятелни души. Същия уикенд в Кливдън има друго увеселение, във вилата на доктор Стивън Уорд, на територията на имението. Той наема вилата от приятеля си Астор за символичната сума една лира на година.

Стивън Уорд е остеопат. Очарователните му и изискани маниери и навикът му да се хвали с познанствата си с известни личности са му спечелили дълъг списък от пациенти и приятели. Познанството му с голяма част от аристократите му позволява да ги представя един на друг и да помогне за множество светски бракове. Доктор Уорд кани привлекателни млади жени да отсядат в апартамента му безплатно, само за да ги гледа и да има красиви придружителки, когато излиза. Духът на нарастващата сексуална свобода в Британия по онова време не е ограничен само до най-нисшите обществени прослойки на населението и Уорд организира и присъства на скъпи увеселения, където груповият секс се възприема като обичайно занимание след обяда. И вероятно защото приятелският му кръг обхваща както влиятелни мъже, така и бедни, но привлекателни жени, той си спечелва репутацията на сводник.