Колин Уилсън - Истински престъпно

Веднъж Джаки Кенеди намира дамски бикини, напъхани в калъфка на възглавница. Тя спокойно ги връчва на съпруга си и казва: „Би ли попитал на кого са? Не са моят размер“.

Ясно е, че Джаки знае поне за някои от жените, но само леко се дистанцира от съпруга си и не позволява това да разбие брака им. Силата на духа й е достойна за уважение. Тя не само трябва да издържа на трудния живот на първа дама, но и да се бори с факта, че съпругът й е абсолютно неспособен да й бъде верен.

За разлика от другите политици по негово време Кенеди, изглежда, не се интересува, че враговете му може да използват личния му живот, за да съсипят кариерата му. През 1952 г., по време на първата му кампания за сенатор, в ръцете на републиканския му опонент Хенри Кабът Лодж попада снимка на Кенеди с млада дама, които лежат голи на слънчев плаж. Вместо да я даде на медиите, Лодж поръчва да изпратят копие в предизборния щаб на Кенеди, където снимката предизвиква смут.

Стратезите на кампанията на Кенеди разглеждат снимката и се отчайват. Това, изглежда, е краят на шансовете му в изборите и вероятно на цялата му политическа кариера. Те решават да информират Кенеди за ситуацията и неколцина нещастни помощници занасят фотографията в кабинета му. По-късно единият казва: „Кенеди дълго гледа снимката и после ни разказа колко страхотно е прекарал с момичето и колко я обича. Той остави снимката на бюрото си и ни каза да не се тревожим за нея“. Лодж не публикува фотографията, вероятно се е надявал само да разколебае увереността на опонента си, и Кенеди с лекота спечелва изборите.

Друг пример за отношението на Кенеди към жените е свързан с един конгресмен, поканен на неофициален обяд в къщата му във Вашингтон през 1948 година. Присъстват и неколцина приятели на Кенеди от службата през войната във военноморската флота и привлекателна, червенокоса жена от билетно гише на авиолиния, която Кенеди също е поканил. Тя забелязва, че той не яде, и го пита защо. „Как мога да ям, като мисля само как да те заведа горе?“ — отговаря Кенеди. Жената отвръща, че също не е гладна, двамата се извиняват и се качват на горния етаж.

По-късно всички отиват на кино, след което Кенеди изпраща момичето с такси. Веднага щом тя заминава, той повиква друга млада дама. Кенеди казва, че се е запознал с нея преди няколко седмици в Палм Бийч и й е предложил да й покаже Вашингтон. Те я взимат от хотела й и отиват в къщата му. След чашка бренди конгресменът и приятелката му тактично си отиват.

На другия ден конгресменът среща Кенеди на Капитолийския хълм и го пита как вървят нещата. Кенеди отговаря, че е прекарал ужасно. Новата му приятелка мислела, че след едно чукане ще се ожени за него и най-после, около два часа сутринта, ядосана си тръгнала. „После Кенеди се обърна, махна към няколко наистина прелестни жени, които седяха в галерията на Белия дом, и рече: «С онази там прекарах нощта». Джон не се хвалеше. За него всичко това беше между другото, все едно бе ерген… Казвам ви, много му завиждах. Жените се появяваха сякаш с магия…“

Този манталитет на плейбой характеризира взаимоотношенията на Кенеди с жените и женкарството му не произлиза от презрение към женския пол. Дори онези, които го хулят, признават, че Кенеди винаги е тактичен в любовните си афери. Както се вижда от горния случай, той се старае да внуши, че не иска нищо повече от случаен секс.

Почти всичките афери на Кенеди са краткотрайни — в някои случаи само по няколко часа. Но той поддържа и няколко по-дълги връзки — с Мерилин Монро и Джейн Мансфийлд. Добродушният му нрав за пореден път е илюстриран от поведението му в тези афери. Кенеди разпитва надълго и нашироко, за да се увери, че дамата няма да има неприятности, и има репутация на кавалер.

В началото на Втората световна война Кенеди е назначен във Вашингтон и работи в канцеларията на военноморското разузнаване. Директорът Алън Кърк е стар приятел на семейството и Джо Кенеди, бащата на Джон, тогава посланик във Великобритания, използва връзките си, за да назначи момчето си на лека работа. Но въпреки това през януари 1942 г. Джон е изритан от военноморското разузнаване и изпратен на второстепенна работа в Южна Каролина. Причината е някоя си Инга Арвад, прелестна датска журналистка, която Адолф Хитлер описва като „съвършена арийска красавица“.

Инга идва от Европа с пронацистки настроения си съпруг, оставя го заради друг мъж със същата ориентация и накрая започва работа във „Вашингтон Таймс-Хералд“, води светска рубрика, чрез която се запознава с Джон Кенеди. ФБР вече я вижда като потенциална Мата Хари и връзката й с млад офицер от разузнаването на ключов пост ги принуждава да вземат решение. Те подслушват телефона й и я следят.