Ориана Фалачи - Гневът и гордостта

Отговорих му още, че моят език е италианският, пиша на италиански, а на английски само превеждам мисълта си и толкова. По същия начин превеждам мисълта си и на френски — усещам го еднакво чужд. Обясних му, че когато слушам химна на Мамели, се вълнувам. Когато чуя онова Братя-италианци, Италия-се-събуди, парапа-парапа-парапа, гърлото ми се свива. Даже не забелязвам, че е доста недодялан и почти винаги го свирят зле. Само си мисля: „Ето го химна на моята Родина". Гърлото ми се свива също и като видя развяващо се зелено-бяло-червено знаме, италианският флаг. Аз имам един трибагреник от XIX век. Целият на петна, мисля, че са петна от кръв, целият наяден от мишки. И нищо че в центъра му стои гербът на Савоите, гербът на една недолюбвана от мен монархия (но без Виктор Емануил II Савойски и без Кавур, който се е покланял на тази монархия, без Гарибалди, който я приел, никога нямаше да постигнем обединението на Италия), пазя го като скъпоценност. Умирали сме за този трибагреник! Бесени, разстрелвани, обезглавявани. Убивани от австрийците, от папите, от херцозите на Модена, от французите, от испанците. Под този трибагреник бяхме по време на Рисорджименто. Водихме войните за независимост, постигнахме обединението на Италия, за бога! Никой ли не си спомня какво е означавало Рисорджименто?!? То е било пробуждане на нашето достойнство, изгубено заради вековете нашествия и унижения. Било е възраждане на нашето съзнание, на нашето себелюбие, на нашата гордост, унизена от чужденците. От французите, австрийците, испанците, папите и така нататък! Никой ли не си помня какво са означавали нашите войни за независимост?!? Те са били възмездие за нашите унижения и срам. Били са възвръщане на нашата гордост, на достойнството ни! Затова са били нещо повече от Войната за независимост на американците. Всъщност американците са имали само един враг, само един господар: Англия. Докато ние сме имали всички онези, които Виенският конгрес за забавление възстановил в нашата къща, след като за стотен пъ т я разкъсал като печено пиле. Никой ли не си спомня обединението на Италия, за реките от кръв, които ни е струвало?!? Когато празнуват победата си над Англия, издигат своето знаме и пеят God bless America [35] „Бог да благослови Америка" — американска патриотична песен — Бел. ред. , американците слагат ръка на сърцето си, за бога! На сърцето! А у нас нищо не се празнува, не слагаме ръката на никое място. Някой даже би я сложил, да не ти казвам къде.

За този трибагреник проливахме кръв и сълзи още цял век, помниш ли? Аз да. Защото за него през 1848-а един от предците ми по майчина линия, Джобата, се сражава при Куртатоне и Монтанара, като е ужасяващо обезобразен от австрийски снаряд, а в 1856-а хърват ските тъмничари на служба при австрийците го изтезават по най-зверски начин. Превръщат го в развалина, разкривява се и окуцява. За този трибагреник от 1914-та до 1917-а чичовците ми са воювали през Първата световна война в окопите при Карсо, а по време на Втората световна война баща ми е участвал в Съпротивата. Попадна в затвора, понесе всякакви мъчения и цялото ни семейство го последва в борбата. Аз също. В редиците на „Справедливост и свобода" [36] Италианско антифашистко движение. — Бел. ред. , под името Емилия. Бях на четиринайсет години и когато следващата година се уволних от корпуса „Доброволци за свободата" на италианската армия като редник, се чувствах толкова горда, така се надувах. Я виж ти, бях се сражавала за моята страна, за свободата на моята страна като италиански войник! Но когато ме уведомиха, че заради уволнението ми се полагат 15 670 лири, не знаех да ги приема ли, или не. Струваше ми се неприлично да получа пари срещу изпълнения дълг към Родината. После ги взех. Вкъщи всички бяхме с окъсани обувки. И с тези пари купих обувки за мен и сестрите ми. (На татко и мама не, те не пожелаха.)

Естествено, моята родина, моята Италия, не е сегашната Италия. Епикурейската, лукавата, вулгарната Италия на италианците, които мислят само как да се пенсионират, преди да навършат петдесет, и се възторгват единствено от почивките в чужбина или футболните мачове. Мизерната, невежата, двуличната Италия на дребните хиени, които за да стиснат ръката на някоя холивудска звезда, биха продали дъщеря си в бейрутски бордей, но ако камикадзетата на Осама бин Ладен превърнат хиляди нюйоркчани в планина от пепел, напомняща мляно кафе, се кикотят ехидно: Така-им-се-пада-на-американците. (Тук напомнят другите европейци, но за Европа ще говорим после.) Безпринципната, двуличната, малодушната Италия с корумпираните си, некадърни партии, дето нито умеят да печелят, нито да губят, но са наясно как да наместят тлъстите задници на техните представители в депутатското, кметското или министерското кресленце. Все още Мусолиниевата Италия на черните и червените фашисти, които те подбуждат да се съгласиш с ужасяващата реплика на Енио Флаяно: „В Италия фашистите се делят на две категории: фашисти и антифашисти". И накрая Италия на италианците, които със същия ентусиазъм викат: „Да живее кралят" и „Да живее републиката", „Да живее Мусолини" и „Да живее Сталин", „Да живее папата" и „Да живее първият срещнат". Франция или Испания, стига само да се яде [37] Francia o Spagna purche se magna. Израз, приписван на Франческо Гуичардини (1483–1540), флорентински политик и дипломат. Докато монархиите на Франция и Испания си съперничат за надмощие в Европа и Новия свят, принцовете и херцозите — тогавашната италианска политическа класа, се поставят на разположение на едната или другата сила с цел да запазят властта в дребните си владения. — Бел. прев. . Онези италианци, които еднакво непринудено преминават от една партия в друга, даже биват избрани за депутати от някоя партия и веднъж станали „почитаеми" (почитаеми? [38] Onorevole — почитаем, уважаем, но също и депутат в италианския парламент. — Бел. прев. ), преминават ъм противниковата партия. Приемат министерския пост от партията съперница. С две думи, Италия на нагаждачите. Боже, колко ме отвращават такива отстъпници! Колко ги мразя, колко ги презирам!