Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Матюхин, Георгий Георгиевич, роден през 1934 година. През 1961 завършва МГИМО, работи в разузнаването под прикритието на външната търговия. Известно е само, че Матюхин шпионира в Уругвай, където претърпява провал. Налага му се да премине към резерва. След победата на демокрацията го назначават за председател на Централната банка на Русия. Такъв пост не просто предоставя достъп до големите пари — Матюхин вече има възможност да определя „правилата на играта“ в цялата банкова и финансова система на Русия. Той въвежда такива правила за взаимно финансово разплащане между банките, които правят възможна гигантската афера с така наречените „чеченски авизо“. Чрез тях успяват да ограбят около 20 милиарда долара от държавния бюджет на Русия. По-малко се знае за аферата с чекове „Русия“, която става възможна пак благодарение на Матюхин, който въвежда и тази система за взаимно разплащане. Напечатано е огромно количество „ценни книжа“ без водни знаци и дори без номера, но с тези хартийки могат да се получават реални пари от държавната хазна. С такива „чекове“ са заграбени осем милиарда долара. Специалистите смятат, че вълната на инфлацията през 1992 година до голяма степен е предизвикана от тази невиждана кражба. На 16 юли 1992 година свалят Матюхин от поста председател на ЦРБ. Той отива в частния бизнес: оглавява алтайската банка „Шонкор-ОЛБИ“ от финансовата империя, основана от О. Бойко (концерна ОЛБИ). Този бизнес е много мръсен — Бойко се прочува с тесните си контакти с бандитите от солнцевската групировка.

Медяник, Александър Яковлевич. Генерал от разузнаването. Син на генерал Я. П. Медяник, основателя на „азиатската мафия“. В края на 90-те е заместник-директор на СВР, но през 2000 година властта в разузнаването е завзета от „европейците“ и Александър Медяник е принуден да напусне СВР. Назначен е на поста първи заместник-министър на националностите и отговаря за миграционната политика. Началникът му, министър Блохин, вместо да му съчувства, само му досаждал с дребнавите си натяквания: защо пиел по цял ден, защо не работел… Разбира се, Медяник не издържал и ударил Блохин! Сбиват се, Блохин се оказва як мъж и Медяник отнася боя. Но така или иначе, последната дума е негова: като напуска министерството, строшава табелата на входа. В резултат А. Медяник прекарва в Министерството на националностите по-малко от месец — от 14 август до 11 септември 2000 година. Тази история дава представа за сегашното професионално ниво на външното ни разузнаване.

Медяник, Яков Прокофиевич. Генерал от разузнаването. Един от основателите на „азиатската мафия“. Започва службата си в Осми отдел на ПГУ (неарабските страни от Близкия изток), прекарва пет години в Израел. В началото на 60-те години оглавява Осми отдел в разузнаването. После става главен резидент в Индия (1970–1975) — това вече е 14-и отдел на разузнаването. Именно генерал Медяник учи на занаята бъдещите началници на външното разузнаване Шебаршин и Трубников, които също работят в Индия по това време. Тези два отдела в разузнаването (8-и и 14-и) се превръщат в гръбнака на „азиатската мафия“. Медяник е началник на 14-и отдел, после го назначават за заместник-началник на ПГУ с ресор Близкия и Средния изток. През април 1987 година той се пенсионира на този пост.

Николаев, Николай Николаевич, роден през 1958 година. Служи повече от двайсет години в „системата на държавна сигурност“, най-вероятно във външното разузнаване. От 1991 година е първи заместник-началник на Центъра за връзки с обществеността (ЦОС) на КГБ, после става заместник-началник на пресцентъра на Службата за сигурност на президента (1993–1996), контролирана от „ориенталистите“. През 1998–2000 Николаев е вицепрезидент на металургичната компания МИКОМ (Новокузнецкия алуминиев завод и Кузнецкия металургичен комбинат).

Особенков, Олег Михайлович. Роден през 1946 година. Генерал-полковник от ФСБ. Завършва икономическия факултет на МГИМО, след което работи в Министерството на външната търговия. Служи в разузнаването от 1969 година. През лятото на 1997 е създаден Департаментът за анализи и прогнози (ДАПСП) на ФСБ. Особенков става първият шеф на ДАПСП. Смятан е за „човек на Н. Ковальов“ или за „човек на Примаков“ — и двамата от „азиатската мафия“. През 1999 година Особенков е принуден да напусне ФСБ, след като властта там е завзета от „европейците“. През февруари 1999 става член на управителния съвет на „Аерофлот“, от май 1999 година е вече заместник генерален директор. Смята се, че са го пратили в „Аерофлот“ да се бори с „хората на Березовски“.