Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

От 1974 година генерал Кирпиченко е шеф на Управление „С“ на ПГУ (нелегалното разузнаване). През 1979 става първи заместник-началник на ПГУ. По това време във външното разузнаване има двама първи заместници. През 80-те години единият от тези постове е в ръцете на „европейците“ (Грушко, Титов). Другият е у генерал Кирпиченко до края на 1991 година. После идва „демокрацията“ и старият чекист е принуден да се оттегли. От 1992 година е шеф на група консултанти към директора на СВР. Съществува версия, че през тези години всъщност именно Кирпиченко ръководи външното разузнаване, а не Примаков или Трубников. Кирпиченко работи като „консултант“ до септември 1997 година — докато не навършва 75 години.

Козлов, Владимир Сергеевич, роден през 1950 година. Генерал-лейтенант от ФСБ. Започва работа във външното разузнаване, труди се като „кореспондент“ на списание „Азия и Африка днес“. През 1981 година се прехвърля във „Вимпел“ — поделение със специално назначение в разузнаването, после е в групата „Алфа“. След победата на демокрацията се бори с тероризма, стига до началник на съответното управление на ФСБ. Когато ръководството на ФСБ преминава в ръцете на „европейците“, генерал Козлов е принуден да напусне органите. През ноември 2001 година той е назначен за заместник-министър по печата.

Комилов, Абдулазиз. Шпионира в арабските страни, през 80-те години е резидент на КГБ в Ливан. Тогава това е „гореща точка“ на планетата, при това в нефтодобивен регион. Тъй че за резидент в Ливан не биха назначили случаен човек. Когато Съветският съюз се разпада, „азиатската мафия“ поверява на Комилов друг важен пост: от 1994 до 2003 година той е министър на външните работи на Узбекистан. Голям приятел на президента Каримов. През октомври 2003 година е изпратен в САЩ като посланик.

Копеков, Данатар Абдиевич, роден през 1933 година. Генерал-лейтенант от КГБ. Службата му в разузнаването започва през 1959 година. Работи в Иран като „представител на „Игнострах“ (1968–1970). Арестуван е и е депортиран в СССР. По-нататък служи в Първи отдел (разузнаването) на КГБ на Туркмения. През 1975 година оглавява Първи отдел. От 1984 е заместник-председател на КГБ на Туркмения. От юни 1990 е първи заместник, от март 1991 — председател на КГБ на Туркмения. След като републиката обявява независимост, той става министър на отбраната — от януари 1992. Дълги години е един от най-близките съратници на Туркменбаши. През септември 1998 е извършен терористичен акт, при който загиват седем души. В него са замесени военни, затова на Копеков му се налага да подаде оставка. В Туркмения има и други бивши шпиони на ръководни постове, но Копеков е най-високопоставеният от тях, „дясната ръка“ на президента Ниязов.

Крисин, Андрей Викторович. През 1978 година е изгонен от Канада за шпионаж. След това не се знае нищо чак до идването на демокрацията. Вторият известен факт от биографията на Крисин е, че става президент на „Европейската тръстова банка“ (ЕТБ). Тази банка е учредена в Москва през 1994 година. Официалните учредители са предприятия от аерокосмическия комплекс (заводът „Пермские мотори“ и т. н.). Банката работи на територията на ОНД — от Украйна до Средна Азия. Една от най-големите казахски банки, „Темирбанк“, е учредена със съдействието на ЕТБ и фактически е неин филиал. Нещо повече, ЕТБ се чувства като у дома си дори в леговището на „азиатската мафия“ — в Таджикистан. В тази република банката е създала широка мрежа от пунктове за парични преводи между Таджикистан и другите страни от ОНД. Това е богоугодно дело: без паричната помощ от таджиките, които работят в Русия, населението на Таджикистан отдавна да е измряло от глад. Но то се знае, никой не би организирал в такъв екстремален район банкови филиали заради копейките, дошли от процента от паричните преводи. Затова пък такава финансова мрежа е идеална за обслужване на търговията с наркотици. ЕТБ се нарежда сред големите банки: собственият й капитал е около 40 милиона долара, а активите й са около 250 милиона. Неприятностите на ЕТБ започват, след като Путин идва на власт: през април 2002 година е арестуван управителят на банката Мирзоян. Хващат се за дреболия: през 2000 година той придобил за банката 257 милиона долара и не платил полагащия се по това време данък от един процент от сделката. Разбира се, Мирзоян не би могъл да сключи подобна сделка без знанието на Крисин, но в такива случаи не е прието бивши шпиони да се пращат зад решетките. А Мирзоян си получава своите четири години затвор.