Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Горшков, Алексей, роден през 1962 година. През 1985 завършва Института за страните от Азия и Африка, знае английски и арабски език. Изкарва си казармата в Туркмения и Йемен, след това работи в Съюза на дружествата за приятелство с чужбина. В Йемен по това време фактически тече гражданска война и нашите помагат на „прогресивните сили“. Горшков без съмнение е шпионин. От 1992 година работи в „Интерфакс“, след това в някаква Агенция за нефтена информация. От 1995 година е заместник-началник на управлението по комуникациите на компанията ЮКОС. Което за сетен път доказва „азиатските корени“ на тази фирма. През 1999 година Горшков преминава в администрацията на правителството на Руската федерация и от март 2002 ръководи департамента за правителствена информация. Администрацията на правителството е едно от малкото оцелели убежища за шпионите от „азиатската мафия“.

Евстафиев, Генадий Михайлович. Генерал-лейтенант от разузнаването. Започва службата си в 14-и отдел на ПГУ — шпионира в Пакистан и в Индия. Индия е един от центровете, където се заражда ръководното ядро на „азиатската мафия“. Оттам Евстафиев се прехвърля в Япония: по това време резидент там е генерал Ерохин, който също е работил в Индия и помага на своя колега да се настани в прилична страна. Но вместо да му е благодарен, Евстафиев влиза в конфликт с него. Избухва страшен скандал, в резултат на което не само изтеглят генерал Ерохин от Япония, но и го изгонват от разузнаването. А Евстафиев след Япония се нарежда още по-добре — заминава на работа в Ню Йорк, в централата на ООН. Такива пътувания из цял свят навеждат на мисълта, че в разузнаването Евстафиев е служил във външното контраразузнаване. Официално тази служба би трябвало да вербува служители от вражеските спецслужби, но да се превербува един офицер от спецслужбите е практически невъзможно, ако самият той не го поиска, което се случва рядко. Тъй че в действителност „контраразузнавачите“ следят денонощно всички служители от съветските посолства, включително и разузнавачите. Можем да си представим как останалите офицери от разузнаването се отнасят към такива „контраразузнавачи“. След победата на демокрацията генерал Евстафиев отначало ръководи управлението на СВР по контрола над въоръжението. След това става началник на департамента на СВР.

Жуков, Андрей Дмитриевич, роден през 1948 година. Завършва Физическия факултет на МГУ през 1971 и веднага започва работа в разузнаването. Последната му длъжност е началник-отдел в Управлението за анализи на ПГУ. От 1990 година се занимава с бизнес. Тоест още преди каквато и да е победа на демокрацията, което за един чекист означава — по заповед отгоре. През 1990–1993 е вицепрезидент на РАУ-Корпорация. РАУ означава Руско-американски университет. Под това странно наименование се крие една не по-малко странна обществена организация, в която работят предимно чекисти. Всички те са отявлени патриоти, членове на „Духовное наследие“. Освен с патриотизма сега Жуков се занимава и с търговия: той е генерален директор на закритото акционерно дружество (ЗАО) „Аурум плюс“ и президент на ЗАО „Инт Консал Център“ „Аурум плюс“ е малка бижутерска фирма, която прави позлатени значки и медали. Това, изглежда, е само параван за по-сериозен бизнес. Когато Жуков посещава Волгоград и води преговори с губернатора и други ръководители, местният сайт съобщава: „Той има реални планове да привлече в нашата област нови делови партньори, предимно от Китай и Индия“ Самият Жуков признава, че с последния началник на съветското външно разузнаване Л. Шебаршин са приятели. През 2003 година Жуков става депутат в Държавната дума.

Зенков, Борис Генадиевич, роден през 1946 година. През 1970 завършва МГИМО. Официално е „чист дипломат“. Работи в Гърция (1970–1976), в Кипър (1976–1981) и в Мароко (1988–1990). По-късно е посланик в Кипър (1990–1996). Ако се съди по това колко едър бизнесмен става след това, Зенков най-вероятно е кадрови разузнавач, а не обикновен доносник. През 1997 година той става първи заместник-председател на „Инкомбанк“. Тази банка възглавява огромна финансово-промишлена империя, оценявана на 15 милиарда долара. След дефолта през есента на 1998 година „Инкомбанк“ фалира. Сега Зенков е президент на египетската компания „Сироко Аероспейс“. Фирмата му поема контрола над ОАО „Туполев“ и възнамерява да инвестира в това авиостроително предприятие 280 милиона долара.

Кирпиченко, Вадим Алексеевич, роден през 1922 година. Генерал-лейтенант от разузнаването. Един от основателите на „азиатската мафия“. През 1952 година завършва в Москва Института по ориенталистика и постъпва на работа в ПГУ на КГБ. Бил е заместник-резидент в Египет (1954–1960), резидент в Тунис (1962–1964), началник на Африканския отдел на ПГУ (1967–1970), резидент в Египет (1970–1974).