Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Лазуткин, Валентин Валентинович, роден през 1945 година. Генерал-лейтенант от КГБ, по данни от сайта apn.ru. През 1973 година завършва икономика в МГУ. Започва кариерата си в Комитета за младежките организации на СССР (1967–1973). Там работи в сектора на Африка, Близкия и Средния изток. От 1974 година е в Гостелерадио на СССР, стига до първи заместник-председател (1991 година), след това ръководи телевизията в Русия като генерален директор на Федералната служба за телевизия и радио (ФСТР) (1995–1998). През май 1998 година става съветник на премиера Кириенко. От октомври 1998 Лазуткин е шеф на декоративната Междудържавна телеорганизация на Съюза между Беларус и Русия. От януари 2002 година оглавява борда на директорите на ОАО „Комкор“. Тази фирма управлява мрежата от оптически кабели на Москва. „Азиатците“ вече се радват дори на такива постове.

Леонов, Николай Сергеевич, роден през 1928 година. Генерал-лейтенант от разузнаването. Шпионира в Латинска Америка (Втори отдел на ПГУ). Кариерата му се дължи на Фидел Кастро: Леонов пръв, още през 1955 година, го открива и не се побоява да влезе в контакт с него, въпреки че ръководството на разузнаването смята Кастро за авантюрист и едва ли не за агент на ЦРУ (тогава той не е комунист). Победата на Кастро прави Леонов много влиятелна личност на Острова на свободата и изобщо в целия регион. От 1973 година той оглавява Управлението за анализи на ПГУ. През 1984 го назначават за заместник-началник на разузнаването — отговаря за цялото американско направление. По това време Крючков води тотална война срещу генералите от Първи отдел на ПГУ (САЩ и Канада). Той не се решава да сложи „европеец“ за отговорник за Северна и Южна Америка, затова и назначава неутралния Неонов. През януари 1991 година Крючков прави Неонов началник на Управлението за анализи на целия КГБ. Но Неонов не оправдава доверието на „европейската мафия“ — през август 1991 година преминава на страната на „азиатците“ След пуча той напуска КГБ и се отдава на бизнес заедно с бившия началник на външното разузнаване Шебаршин, виден представител на „азиатската мафия“. Неонов става вицепрезидент на Всеруската борсова банка, Шебаршин оглавява службата за сигурност на банката. Там работят около 200 бивши офицери от КГБ, включително няколко генерали. За президент на тази банка чекистите слагат А. Конанихин, 25-годишен дребен частник. Бизнесът на банката е много мръсен дори за онези времена: чекистите имат намерение да си напълнят гушите и да се разбягат. През ноември 1991 година банката получава монопола върху операциите с твърда валута и започва да прехвърля на Запад огромни суми. Още през септември 1992 година Конанихин избягва в САЩ и моли за политическо убежище — в противен случай чекистите със сигурност ще го убият! Доносникът усеща, че развръзката е близо: остава само да го пречукат и да му припишат вината за всичко откраднато. Властите ни в лицето на министър Куликов си признават, че с помощта на ВББ от бюджета на Русия са откраднати 300 милиона долара. В изказване по американската телевизия самият Конанихин заявява, че неговата банка е откраднала един милиард долара.

Лобзенко, Леонид Аркадиевич. Шпионира, като се прави на преводач в Иран (1978 година). През юни 2002 година е назначен за първи заместник-председател на Държавния комитет за митниците. Сега Лобзенко оглавява Руската митническа академия.

Лисенко, Александър Йосифович. Бил е резидент в Делхи (1981–1987). В онези години за резидент в Индия не може да бъде назначен случаен човек. Сега Лисенко е първи заместник-генерален директор на ЗЛО „Агенция за финансова сигурност“. Това е някаква частна спецслужба, която предпочита да остава в сянка. През септември 2002 година Лисенко получава Ордена на княз Даниил от Руската православна църква.

Маргелов, Михаил Виталиевич, роден през 1964 година. Баща му е генерал-полковник Витални Василевич Маргелов, заместник-директор на СВР. Синът му Михаил също служи в разузнаването, бил е „редактор в арабската редакция на ТАСС“. Като идва демокрацията, той се уволнява от КГБ със звание лейтенант и се заема с бизнес (реклама и т. н.). През 1996 година М. Маргелов участва в предизборната кампания на Елцин (това вече е едър бизнес). От ноември 1996 е първо заместник, а после и началник на управлението по комуникациите на администрацията на президента. От ноември 1999 е началник на Росинформцентър. От декември 2000 година е председател на Комитета по международната дейност към Съвета на федерациите.