Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Погодин, Алексей Алексеевич, роден през 1951 година. Полковник от разузнаването. Работи в Никарагуа, Алжир, Йемен, Афганистан. От 1993 година е в оставка. В началото той се урежда в представителството на ОАО „Северстал“ в Москва, от 1995 година е директор на „Северстал“. От 2001 Погодин е член на борда на директорите на Уляновския автомобилен завод.

Поршнев, Игор Германович. Роден е през 1960 година. Официално не е бил разузнавач, но отдавна вече е „осветен“. През 1983 година завършва Института за страните от Азия и Африка към МГУ. След това работи като „преводач“ в Индия (1984–1985), след това в Главна редакция „Радиопредавания за страните в Азия“ — от 1985 до 1991 г. От 1991 година Поршнев е в агенция „Интерфакс“. В началото е „кореспондент“ в Индия, после се прехвърля в ръководството на „Интерфакс“ (като началник-отдел). Познава се отблизо с Ястржембски. Има медал за пропагандните си подвизи в Чечения. От април 2001 година Поршнев става началник на информационното управление в администрацията на президента. Това означава, че „азиатската мафия“ запазва плацдарма си в Кремъл.

Суслов, Пьотър Евгениевич, роден през 1951 година. Полковник от разузнаването. В съветското разузнаване винаги е имало подразделения за тероризма и диверсиите, но се е налагало непрекъснато да им променят имената, особено при шумни скандали и разобличения. При Андропов всички главорези се събират в знаменития Осми отдел на управление „С“ (нелегалното разузнаване). Точно там служи Суслов — минал е през Афганистан, Мозамбик, Ангола. Три години помага на „анголските другари“ да организират собствен спецназ — Управление за специални операции. А. Литвиненко свидетелства, че именно Суслов е водещ офицер от страна на външното разузнаване на бандата на Лазовски, която взривява Москва през 1995 година. Ето цитат от книгата на Литвиненко: „Формално Суслов се прехвърли от разузнаването в бизнеса през 1995 година и оттогава нееднократно е пътувал до обхванатите от войни Грозни, Багдад, Техеран, Арабските емирства и други страни в Близкия изток“. Суслов не е бил в УРПО на ФСБ, но поддържа тесни контакти с генерал Хохолков, ръководил тази банда от килъри. Освен това Суслов се занимава с активна обществено-политическа работа: председател е на изпълкома на движението „Евразия“.

Трубников, Вячеслав Иванович, роден през 1944 година. Генерал от армията. През 1967 завършва МГИМО, където изучава хинди, и постъпва в ПГУ на КГБ. От 1971 година работи като „кореспондент на ЛПН“ в Индия, Непал и Пакистан. По това време резидент в Индия е генерал Я. Медяник — Трубников става „негов човек“, на което дължи и кариерата си. След като работи в централния апарат на ПГУ (1977–1984), Трубников заминава за Бангладеш, след това става главен резидент в Индия (1987–1990). После е началник на 14-и отдел на ПГУ (Индия и съседните й страни) от 1990 до 1992 година. След това идва „победата на демокрацията“ и от 13 януари 1992. Трубников става първи заместник-директор на СВР. Като се има предвид, че за директор на СВР е назначен дилетантът Примаков, фактически по онова време Трубников ръководи външното разузнаване. През януари 1996 Примаков отива в Министерството на външните работи (МИД), а Трубников става директор на СВР. През юни 2000 година властта над СВР преминава в ръцете на „европейците“ и Трубников става първи заместник-министър на външните работи.

Фрадков, Михаил Ефимович, роден през 1950 година. Без съмнение е служил във външното разузнаване. През 1972 година завършва Московския институт по машиностроене, а през 1973 вече е на работа в посолството в Индия! След Индия Фрадков работи в структурите на външноикономическите връзки на СССР. От декември 1992 е заместник-министър на външноикономическите връзки на Русия, от октомври 1993 — първи заместник-министър, от април 1997 година е вече министър, след това и премиер. Опитите на някои анализатори да го причислят към „питерската групировка“ не са убедителни.

Христич, Анатолий Анатолиевич, роден през 1957 година. Завършва Икономическия факултет на МГИМО през 1979 година и веднага постъпва на служба в КГБ. След МГИМО са можели да го вземат само във външното разузнаване (въпреки че в официалната му биография за това не се споменава и дума). От 1993 година се занимава с бизнес в банковата система. От февруари 1998 е председател на управителния съвет на банката „Диалог-Оптим“. Когато Христич оглавява тази банка, тя има активи за около десет милиона долара (1999 година). Днес обемът на активите й достига 400 милиона долара — 46-о място сред банките в Русия. Трайно насочена е към южното направление — има дори специална „афро-азиатска програма“! През септември 2003 година банката сключва в Алма Ата споразумение за стратегическо сътрудничество с казахската „Темирбанк“ с киргизката „Инексимбанк“ и латвийската „Траста Комерсбанк“. Подобен междубанков алианс се създава за първи път в ОНД. Както виждате, построен е финансов мост от Средна Азия до Европа.