Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

„Това беше меденият ни месец“ — пише за този период Коржаков. Другото хоби на експрезидента също е прекалено добре известно на всички. Коржаков не си пада по такива работи, но щом е от полза за делото, винаги може да изпие толкова, колкото трябва. Някои фаворити на Елцин се оказват слабаци по тази част и ги „изхвърлят от кораба“. Друго немаловажно обстоятелство: и двамата ни герои произхождат от най-низшите слоеве на обществото, имат сходна психология и навици. Елцин е роден на село, родителите на Коржаков са обикновени работници, детството му е преминало в къща с пръстен под.

Дотук добре, но нали заради такива неща никой няма да те направи член на семейството си. А Коржаков става кръстник на внука на Елцин! И все пак всичко това не стига, за да споделяш огромната си власт. Имало е и по-съществени причини за безграничното доверие, което Борис Николаевич изпитва към този кагебист. От книгата на Коржаков става пределно ясно как е протекла операцията по внедряването. Тя започва, когато през 1987 година Елцин започва да се бунтува против Горбачов — „само празни приказки и никакви реформи!“. Заради това моментално го изключват от Политбюро. Но го оставят член на ЦК и го пращат да работи в строителен комитет. Естествено, цялото му обкръжение мигом се разбягва и Елцин се оказва в пълен вакуум. Вече не му се полага охрана и Коржаков е преместен на друга работа. Но той въпреки всичко продължава да общува с Елцин. Сиреч: в свободното си време мога да ходя при когото си ща, още повече че Елцин не е враг на народа, а член на ЦК. Заради това си предизвикателно поведение Коржаков е уволнен от КГБ.

Желателно е тук да спрем за малко, за да осмислим по-добре този факт. Никоя спецслужба по света не уволнява служителите си освен в най-краен случай — поучават ги, наказват ги, при крайна необходимост ги пращат на работа в шеста глуха. Това е прекалено скъпо удоволствие: да уволниш човек, който знае прекалено много, а после в продължение на дълги години, докато той не се сети да умре от собствената си смърт, да го следиш, за да не се разбъбри. Затова, ако все пак се наложи да уволнят някой ненадежден служител, то е с тухла по главата. Както например става с партньора на Коржаков, ходил заедно с него на гости на Елцин. Коржаков го споменава мимоходом: „катастрофира по пътя за вилата“.

И така, Коржаков е потърпевш заради своята вярност — налага се да пожертва кариерата си и да стане обикновен пазач. И тук идва загадъчната история, когато хвърлят Елцин в реката. Една нощ дъщеря му се обажда на Коржаков: „Татко изчезна!“. Коржаков веднага се сеща къде да търси Елцин, свързва се с един милиционерски пост, научава за станалото произшествие и моментално се изстрелва да спасява Елцин, като взима топли дрехи и самогон. Намира го в милиционерския пост — търкаля се гол и мокър, вече посинял от студ.

Коржаков не вярва във версията на Елцин, че е бил нападнат от неизвестни лица, които са искали да го удавят — „ако са искали, щяха да го удавят“. Има си собствена версия: Борис Николаевич се е прибирал към вилата пиян и сам е паднал от моста. Най-вероятно все пак е имало нападение, но са метнали Елцин в рекичката така, че да не потъне. За да разбере най-после семейството му, че е нужен частен бодигард.

Можем да допуснем подкрепа за Елцин от страна на КГБ от 1990 година нататък, когато той става председател на Върховния съвет на Русия. Както е известно, демократите там са само една трета, но Елцин, незнайно как, успява да получи половината от гласовете. Уж го била подкрепила най-здравомислещата част от партийната номенклатура. Това донякъде е вярно, още повече че и самият Елцин е бивш апаратчик.

Но освен явното делене на фракции сред депутатите има още една тайна група доносници — във всички фракции. Те също са една трета от депутатите! Не съм си измислил тази цифра, съобщава я публично един от ръководителите на Федералната служба на контраразузнаването (ФСК) на Русия. Когато след победата на демокрацията започват да повдигат въпроса, че списъците с агентите на КГБ би трябвало да се публикуват, той отговаря: „Значи искате всички да разберат колко са агентите в ръководството на демократичното движение? Та те са една трета от вас, депутатите!“.

Това число е напълно реалистично. В бившите социалистически страни, които решават да разобличат агентите от спецслужбите, тези агенти се оказват буквално милиони.

След август 1991 година някои демократи успяват да се доберат до архивите на КГБ. Те свидетелстват, че само в Ленинград агентите са над 50 хиляди.