Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Шебаршин, Леонид Василиевич. Генерал-лейтенант от разузнаването. Шпионирал е в Пакистан (1964–1968), в Индия (1971–1977), в Иран (1979–1983). В Индия отначало е заместник-резидент, после става резидент (от 1975). В Иран е резидент, докато не избягва един от подчинените му. В такива случаи отговаря резидентът, налага му се да се върне в родината. Кариерата на Шебаршин е спасена от генерал Леонов, който го взема в Атлантическото управление на разузнаването като свой заместник. През 1984 година Шебаршин става началник на това управление, а през април 1987 — и заместник-началник на ПГУ, като отговаря за азиатското направление. През януари 1989 година Крючков назначава Шебаршин за началник на външното разузнаване. Изглежда тогава е сключено споразумение между мафиите. „Азиатците“ получават външното разузнаване, но губят централния апарат на КГБ и съответно властта над страната — Кремъл попада в ръцете на „европейците“. Следва августовският пуч. Шебаршин изиграва решаваща роля за победата на „демокрацията“, след което е председател на КГБ на СССР точно едно денонощие (22–23 август 1991 година). Генералите от КГБ са принудени да отстъпят най-важните постове на разни доносници „демократи“. От тук нататък Шебаршин заедно с генерал Леонов участва в аферите на Всеруската борсова банка, чрез които „азиатската мафия“ изнася от Русия стотици милиони долари. Двамата приятели се занимават с охранителен бизнес, ръководят ЗАО „Руска национална служба за икономическа сигурност“. Шебаршин загива трагично през 2012 година.

Шчербаков, Алексей Анатолиевич, роден през 1941 година. Генерал-полковник от разузнаването. Много виден представител на „азиатската мафия“. През 1964 година завършва Московското виеше техническо училище (МВТУ) и веднага постъпва в разузнаването. Първата му командировка е в Белгия (1967–1971). От Белгия е изгонен за шпионаж, в такива случаи изпращат провалилия се шпионин някъде далеч от Европа. Затова следващите две командировки на Шчербаков са в Индия. След августовския пуч започва стремителното му издигане: от декември 1991 година той е заместник-директор на СВР, отговаря за икономическото и научно-техническото разузнаване. През януари 1996 година става първи заместник-директор на СВР. Заедно с други генерали от разузнаването участва в създаването на прочутата „МАПО Банк“, чрез която „азиатската мафия“ осъществява аферите си. След идването на власт на „европейската мафия“ кариерата на Шчербаков тръгва по нанадолнището: през ноември 2000 му се налага да стане първи заместник-министър на комуникациите, а след година го изгонват и оттам.

Нашият „азиатски списък“ стана по-кратък от „европейския“. Едва ли в „азиатската мафия“ е имало по-малко хора, просто те са по-трудни за откриване. „Азиатците“ са управлявали страната, когато не е било модерно да си чекист. Затова бившите офицери от КГБ вече гледат да не бият на очи и повече се крият зад своите доносници.

Разбираемо е, когато чекистите вербуват хора и ги превръщат в живи марионетки. По-трудно е да се проумее как успяват да манипулират не своите агенти, а хора с ум в главата, със силен характер и относително честни. А в началото Елцин е точно такъв.

Няма съмнение, че „резидентът на КГБ“ в обкръжението на Елцин е неговият бодигард Коржаков. Той започва да охранява Елцин през 1985 година. През 1983-84 г. е бил в личната охрана на Андропов. А преди това, от 1978 година, бил телохранител на афганистанския лидер Бабрак Кармал. Първо в Москва, а през 1981–1982 г. — и в Афганистан.

Струва си да разгърнем циничната, но твърде откровена книга, която Коржаков пише, след като през 1996 година го изхвърлят от Кремъл. Елцин се запознава с него веднага щом влиза в Политбюро и получава от КГБ полагащата му се охрана от трима души. Но как Коржаков успява да стане най-близкият му приятел?

Другарят Сталин е, силно казано, среден на ръст, затова и цялото му Политбюро се състои все от ниски хора. По същата логика Елцин има слабост към хора с неговия ръст. Достатъчно е да си спомним най-добрия му приятел Коля! Външно Коржаков също прилича на Елцин — за бодигардове винаги са избирани мъже като „гардероби“, за да могат да прикриват клиента си от куршумите. Продължаваме нататък: Елцин не пуши и не понася миризмата на тютюнев дим — Коржаков не пуши. Елцин е запален спортист, обожава волейбола (тенисът идва по-късно) — Коржаков играе волейбол почти като професионалист. По време на първия отпуск, когато Елцин от сутрин до вечер забива топката, Коржаков се проявява в целия си блясък!