Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Виноградов, Олег Александрович, роден през 1931 година. През 1955 година завършва източния факултет на МГИМО, знае английски и китайски език. Работил е в Госкино на СССР като началник на управление „Човешките ресурси“ (чисто чекистка длъжност). По-късно Виноградов става представител на „Совекспортфилм“ в Ирак, Йордания, Кувейт и други страни от Персийския залив. С една дума, е служил в 15-и отдел на ПГУ. След което се премества в телевизията. През 1994 година работи като управляващ телевизионния и радио комплекс (РГТРК) „Останкино“ после е началник на управление „Човешки ресурси“ във Федералната служба за телевизия и радио (ФСТР). През септември 1995 година го назначават за заместник-директор на ФСТР. През юли 1999 работата на Виноградов в телевизията приключва. „Европейската мафия“ преминава в настъпление — „европейците“ не си правят труда да сменят ръководството на ФСТР, а просто ликвидират изцяло това „азиатско гнездо“ и учредяват свое собствено Министерство на печата и телевизията.

Волин, Алексей Константинович, роден през 1961 година. Завършва Института за страните от Азия и Африка. Служи в разузнаването под прикритието на Агенцията по печата „Новости“ от 1986 година. Работил е в Индонезия (краят на 1989-краят на 1991). Не може да се каже, че Волин е шпионирал там, тъй като е имал друга работа: разпространявал в местната преса различни пропагандни лъжи с помощта на продажни журналисти. С това се занимава служба „А“ на ПГУ, във всяка резидентура на КГБ има нейни сътрудници. След победата на демокрацията Волин продължава да върши същото на други места. Първо в РИА „Новости“ (бившата АПН), където достига до заместник-директор. После през 1996 година свършва доста работа в екипа на Лесин по време на избирателната кампания на Елцин. От октомври 1996 до април 1998 Волин е заместник-началник на Управлението за връзки с обществеността в Администрацията на президента. От август 1998 година той ръководи РИА „Новости“, след това става първи заместник-председател на ВГТРК. Това е върхът в кариерата му, от там нататък тя тръгва надолу, както при много „азиатци“.

Воскобой, Алексей Савич. Шпионирал е в Турция (1955–1968, с прекъсвания), там е бил и резидентна КГБ. В един момент работи като съветник на Волски от Търговско-промишлената палата. След идването на демокрацията Воскобой се отдава на бизнес — заема поста заместник-председател на Акционерната търговска банка за инвестиции и технологии. Тази банка, регистрирана в Москва през 1993 година, се смята за сравнително малка — собственият й капитал е около 5 милиона долара. Затова пък тя разполага с обширна финансова мрежа, разпростряна от Сингапур до САЩ. Воскобой организира и ръководи банката Unirea в Румъния, която става брънка в тази верига. На един румънски сайт има подробни сведения за тези чекистки далавери в Румъния: банката Unirea се занимава най-вече с пране на мръсни пари. Освен Воскобой в управата й е Иванов, шпионирал по-рано в Индия зад паравана на „Интурист“, както и други персони от този род. Този шпионски бизнес набира скорост — през 1997 година в Румъния е регистрирана и Nova Bank със собствен капитал от 400 милиарда леи, а Воскобой става неин вицепрезидент.

Герашченко, Виктор Владимирович, роден през 1937 година. През 1960 година завършва МФИ. Ръководи съветски банки в чужбина: в Англия (1965–1967), в Ливан (1967–1972), в ГФР (1974–1977), в Сингапур (1977–1982). Разбира се, подобна дейност е немислима без тясна връзка с външното разузнаване. От решаващо значение за кариерата на Герашченко е Ливан — в тази „гореща точка“ той се запознава с Примаков, бъдещия началник на външното разузнаване на Русия. От 1982 година Герашченко работи във Външнотърговската банка на СССР. От 1989 до 1991 оглавява централната банка (Госбанк) на СССР. След това на два пъти ръководи Централната банка на Русия (юли 1992-октомври 1994, септември 1998-март 2002). В паузата, от 1996 година, Герашченко е председател на управителния съвет на Международната московска банка. Това е много голяма банка, активите й се оценяват на 2,8 милиарда долара (2003 година). През есента на 1998 Герашченко се прочува с това, че неговата банка не само не фалира при дефолта, а обратното, дори излиза с голяма печалба, като продава прословутите държавни краткосрочни облигации само няколко дни преди катастрофата. Всички анализатори свързват второто назначение на Герашченко като председател на Централната банка на Руската федерация (ЦБР) през септември 1998 година с Примаков, който тогава става министър-председател. Двамата заедно определят финансовата политика, по онова време дори се говори за „режима Примаков-Герашченко“.