Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Чемезов, Сергей Викторович. Със сигурност е работил във външното разузнаване, макар че официално не е бил шпионин. Действал е в ГДР под прикритието на промишленото обединение „Луч“ (1983–1988). След това става заместник генерален директор на външнотърговското обединение „Совинтерспорт“ (1989–1996). От 1996 година е в екипа на президента — началник на управлението за външнополитически връзки. От септември 1999 е директор на ФГУП „Промекспорт“. След сливането на „Промекспорт“ и „Росвооружение“ Чемезов става първи заместник генерален директор на обединеното „Росвооружение“. Износът на оръжие носи няколко милиарда долара годишно, затова подобни постове заемат само бивши шпиони от „европейската мафия“.

Чернов, Владимир Александровци. Роден през 1951 година, полковник от разузнаването. През 1973 завършва Московския финансов институт. Работи в Англия (1978–1983), през януари 1983 го изгонват за шпионаж. Следва много важна информация: той е личен помощник на генерал Грушко! Тоест Владимир Чернов е много близък до ръководството на „европейската мафия“! Това е кажи-речи единствената известна досега връзка между „норвежкия“ и „английския“ клан вътре в мафията. След това Чернов работи в Хелзинки (1987–1993), където се запознава със Сергей Иванов. Когато му се налага да напусне разузнаването, става заместник-председател на Търговската палата в Петербург. От 1996 година е заместник-председател на Националната резервна банка. През май 2001 оглавява ГОСИНКОР. Това е голяма корпорация, оценена на 1,8 милиарда долара. През март 2002 ГОСИНКОР е преобразуван във финансово-промишлената група „Гута“ но както и преди, я ръководи Чернов. Смята се, че сега Владимир Чернов е „човек на Сергей Иванов“. И това е доста вероятно, понеже генерал Грушко умира още през 1997 година.

Чернов, Олег Дмитриевич. Роден през 1951 година, генерал-полковник от ФСБ. Започва службата си в УКГБ на Челябинска област през 1977. От 1992 е във външното разузнаване. Не е известно къде е шпионирал. Но когато генерал Титов е назначен за началник на контраразузнаването, той взима Чернов при себе си като помощник. Тоест Олег Чернов също попада в самия център на „европейската мафия“ както и съименникът му Владимир. Когато през есента на 1991 година генерал Титов е уволнен от КГБ, Чернов продължава да работи в контраразузнаването. През 1998 Олег Чернов е назначен за началник на управление в Съвета за сигурност. От януари 1999 година е заместник-секретар в Съвета за сигурност, отговаря за „международната сигурност“.

Шеленков, Алберт Алексеевич. В книгата на Дж. Барън „КГБ. 1974“ е споменат като шпионин — работил е в Гана през 1966 година. Сега живее в Швейцария, директор е на фирмата Stahel Hardmeyer. Освен това представлява международните корпорации IKEA и Reynolds Tobacco в Русия. Подозиран е в контрабанда и финансови машинации. Има сведения за връзката на Шеленков с международния аферист Рудолф Ритгер от франкфуртската компания SPAG, арестуван за пране на пари от наркосделки. А Ритгер на свой ред се прочува с това, че е „делови партньор“ на Г. Греф и дори на самия Путин (когато е бил дребен чиновник). Фирмата на Шеленков Stahel Hardmeyer се занимава с производство на текстил, има филиал и в Узбекистан, откъдето купува памук. Един от най-разпространените начини за транспортиране на хероин от Средна Азия са вагоните с памук. Суровият памук има остър мирис и нито едно куче не може да надуши наркотика.

Шчеголев, Олег Александрович, роден през 1962 година. През 1984 завършва международния факултет в Московския финансов институт (МФИ). Служи в ПГУ на КГБ. В края на 90-те години навлиза в бизнеса с нефт. През 2000 година става началник на управлението за добив на компанията „Сибнефт“ (на Абрамович). От юни 2001 е в съвета на директорите на дъщерното предприятие „Оренбургнефт“. През май 2002 година е назначен за изпълнителен директор на ОАО „Славнефт“, когато Абрамович си присвоява тази компания. Шчеголев влиза и в борда на директорите на други компании от империята на Абрамович (ОАО „Красноярская ГЕС“ „Варюганнефт“).

Якунин, Владимир Иванович. Роден е през 1948 година, в разузнаването е от 1977. От 1985 до февруари 1991 година работи във Виена (Австрия) под чадъра на Комитета за мирно използване на космическото пространство. От април 1991 година се занимава с бизнес, с „привличане на чуждестранни инвестиции“ и други подобни. Едновременно с това влиза в борда на директорите на банка „Русия“. Във всички тези дейности Якунин си сътрудничи тясно с Путин (бил е почти негов съсед по вила). По-късно Якунин работи при Патрушев в Главното контролно управление. През ноември 2002 година го назначават за заместник-министър на транспорта, отговаря за морските пристанища. Тъй като основните природни богатства на Русия се изнасят по море, мафията е поверила на Якунин много отговорен пост… През 2002 Якунин става първи заместник-министър на транспорта, а през 2005 година — и министър.