Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Петров, Георгий Георгиевич. Сведенията са съвсем оскъдни: работи в Норвегия, изгонен е като шпионин през април 1991 година. След това е търговски представител в Румъния (1992–1997). От март 1998 година ръководи департамент в Министерството на външната търговия. Точно по това време и през това министерство „европейската мафия“ заграбва и препраща на Запад големите пари. От септември 2002 година Петров е вицепрезидент на Търговско-промишлената палата на Русия. Това учреждение е създадено още в старите съветски времена и винаги е било „шпионско гнездо“.

Приходко, Сергей Едуардович, роден през 1957 година. През 1980 завършва МГИМО, работи в Чехословакия (1980–1985, 1987–1993). От април 1997 Приходко е помощник на президента Елцин по външните работи. От септември 1998 вече е заместник-началник на администрацията на президента. През октомври 1999 получава нови пълномощия — става ключова фигура по въпросите за продажбата на оръжие в чужбина. Смятан е за „човек на Ястржембски“ — в Кремъл има цяла чекистка групировка от Чехословакия.

Путин, Владимир Владимирович, роден през 1952 година, полковник. През 1975 завършва Юридическия факултет на ЛГУ, след което работи в УКГБ на Ленинград. През 1985 е изпратен по линия на външното разузнаване в ГДР. Работи в Дрезден. След тази командировка през 1990 година е принуден да напусне разузнаването и да се върне в Ленинград. Тук в кариерата на Путин няма никаква загадка: самият замисъл е бил такъв. Работата е в това, че разузнаването на ГФР също е имало достатъчно много агенти в ГДР и е следило там всички съветски чекисти. Затова се е смятало, че всеки чекист, работил няколко години в ГДР, вече е разкрит. Така че за шпионин, който знае само един език — немски, след ГДР има една-единствена посока — в родината. Като се връща в Ленинград, Путин започва работа като помощник на заместник-ректора по международните връзки в ЛГУ. Това е чекистка длъжност за следене и последващо вербуване на чуждестранни студенти. Но Путин не остава на нея дълго: по това време големият демократ Собчак е избран за кмет на Ленинград. Всички знаят какво става по-нататък — Собчак случайно среща Путин и се сеща, че преди петнайсет години той е посещавал лекциите му в Университета. „Много схватлив момък, учеше се добре — трябва да го взема в кметството и да го назнача за свой заместник!“ И така нататък. И без това всички знаят биографията на Путин, още малко и ще започнат да я учат в училище.

Рапота, Григорий Алексеевич, роден през 1944 година. От 1966 е във външното разузнаване. Командировките му са в САЩ (1971–1974), в Швеция (1979–1983), във Финландия (1987–1990). През 1994 година Рапота става заместник-директор на СВР по връзките с другите разузнавания („азиатците“ на драго сърце отстъпват подобни почетни длъжности). През април 1998 година го назначават за заместник-секретар на Съвета за сигурност. През ноември 1998 става генерален директор на ФГУП „Росвооружение“. През август 1999 му се налага да изостави този печеливш бизнес — назначен е за първи заместник-министър на търговията, а след закриването на това министерство става първи заместник-министър на промишлеността. От октомври 2001 година Рапота е генерален секретар на Евразийската икономическа общност (ЕАИС). Не се знае точно с какво се занимава тази организация. Официалната цел на ЕАИС е „формиране на единно транспортно и енергийно пространство“. Има различни версии какво означава това.

Савицки, Юлий. Полковник от разузнаването. През втората половина на 80-те години шпионира в германския сектор, където, както се говори, се запознава с Путин. След 1991 Савицки живее в Рига, получава латвийско гражданство.

Сега е представител на „Газпром“ и компанията „Итера“ в Латвия. „Газпром“ отдавна вече е преминал от „азиатската мафия“ към „европейците“. Савицки е споменаван сред възможните кандидати за длъжността председател на „Газпром“.

Сечин, Игор Иванович, роден през 1960 година. През 1984 завършва Филологическия факултет на ЛГУ (учи португалски език). След това заминава като военен преводач в Ангола и Мозамбик, където се води продължителна гражданска война. Сечин естествено отива по линия на външното разузнаване (един „чист преводач“ просто няма какво да прави там). След като воюва в африканските джунгли, през 1986 година той се връща в Ленинград. В началото работи в чуждестранния отдел на ЛГУ — това е чисто чекистка длъжност, по-късно я заема и Путин. През 1988 година е изпратен на работа в Управлението за външноикономически връзки в Изпълкома на Ленинградския съвет. През 1990 Ленсъветът е превзет от „демократите“ а Сечин се прехвърля в аналогичния комитет на кметството, където негов началник става Путин. И оттогава двамата не са се разделяли.