Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Лебедев, Сергей Николаевич. Роден е през 1948 година, генерал-полковник от разузнаването. Започва кариерата си, както и много други чекисти, с комсомолска работа — става секретар на Черниговския градски комитет. През 1975 година го взимат в ПГУ на КГБ. Работи в ГДР, ГФР, Западен Берлин, обединена Германия. След това е в централния апарат на СВР. През 1998 година е назначен за официален представител на СВР в САЩ. Чекистите смятат подобни постове за почетно заточение: в разузнаването откритата дейност няма никакво значение. Още щом избират Путин за президент, изтеглят Лебедев от Америка и го правят директор на СВР — от 20 май 2000 година. Преди това външното разузнаване цели 11 години е било в ръцете на „азиатската мафия“.

Лебедински, Роалд Нестерович. Според книгата на Барън за КГБ той шпионира в Китай (1965–1966) и във Франция (1970). Сега работи в Московската регистрационна палата, отговаря за регистрациите на чуждестранните фирми. Това е много печеливш бизнес. Особено ценна за мафията е възможността нужните фирми да бъдат регистрирани в Москва, а регистрацията на ненужните да се протака. Доста добър пост за шпионин, действал само във Франция (Пети отдел в разузнаването).

Меншчиков, Владислав, роден през 1959 година, през 1982 завършва Ленинградския институт по механика и оптика. От 1983 в официалната му биография има бяло петно от 12 години. Журналистите отдавна са се сетили, че е работил в КГБ. Най-вероятно във външното разузнаване. Сега само на тази категория чекисти се забранява да си признават къде са служили (ако враговете все още не са ги разобличили). През 1995 година Меншчиков започва работа в петербургския филиал на „Центробанк“. От 2000 година работи като заместник генерален директор на агенцията „Държавен резерв“. През юни 2003 е убит генералният директор на концерна „Алмаз-Антей“ Игор Климов и Меншчиков заема неговото място. Компанията произвежда прочутите комплекси за ПВО „С-300“. Това е един от малкото видове оръжия, при които Русия остава на световно ниво (дори по-високо). Затова тези комплекси за ПВО са значителна част от износа на въоръжение — около един милиард на година.

Макаров, Валентин Леонидович. Роден е през 1955 година в Ленинград, през 1978 година завършва Ленинградския институт за авиационно приборостроене (ЛИАП). Не попада веднага в разузнаването, първо работи като помощник на заместник-ректора по международните връзки в Политехническия институт (1985–1988). Това е чисто чекистка длъжност, за вербуване на чуждестранни студенти. Ако някога някой от тях се добере до висок пост или получи достъп до секретна информация, веднага ще го намерят. По-късно Макаров работи в разузнаването, във Франция е под прикритието на ЮНЕСКО от август 1988 до август 1992 година. От западни източници се знае, че Макаров поддържа връзка с атомния физик Темпервил. Когато през август 1992 година този агент е арестуван, Макаров е принуден да напусне Франция. Връща се в Петербург, занимава се с „привличане на чуждестранни инвестиции“. През 1996 година Собчак губи изборите за губернатор и вследствие на това в Комитета по външните връзки на администрацията в Петербург се откриват свободни места. Макаров е назначен за заместник-председател на този комитет. Председател става Генадий Ткачов, също от чекистките среди, но не шпионин (бил е завеждащ международния отдел на Ленинградския областен комитет). Тези назначения безспорно доказват, че Комитетът по външните връзки си остава в ръцете на „европейската мафия“ дори след като Путин се разделя с администрацията на Петербург. Макаров напуска Комитета през септември 2000 година и отново се заема с бизнес. При това достатъчно предизвикателен: сега той е президент на Асоциацията на разработчиците на програми за осигуряване (АРПО). Тази асоциация обединява множество информационни центрове в Русия, в които работят повече от 5000 програмисти. Всяка мафия предпочита да контролира тези хакери.

Матвеев, Юрий Генадиевич. Роден е през 1940 година, през 1962 завършва Юридическия факултет на Киевския университет. През 1975 е изпратен във Франция, където работи зад фасадата на ЮНЕСКО.

През 1983 година е изгонен заради шпионаж. По-късно се занимава с юридическа дейност, през 1987 става главен държавен арбитър на Украйна. През 1989 на Първия конгрес на народните депутати е избран за главен държавен арбитър на СССР. Точно тогава започва разграбването на предприятията и по този повод възникват стопански спорове (как да се подели заграбеното). Може би затова Матвеев не успява да се задържи дълго на този пост — умира още през януари 1990, едва 49-годишен. През всичките тези години загадъчните скоропостижни смърти на всевъзможни личности не са спирали, те продължават и днес.