Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Иванов, Сергей Борисович, роден през 1953 година. През 1975 година завършва филология в ЛГУ (английски и шведски език). В разузнаването не попада веднага, а през 1979 година (първо работи в УКГБ на Ленинград, бил е колега на Путин). Първата му командировка е в Англия, откъдето го изтеглят през 1983. После работи във Финландия. През 1985 година Гордиевски, резидентът в Англия, бяга и издава всички, които познава. Иванов е разкрит окончателно, затова след Финландия се налага да замине за Кения. Тази англоезична страна е приют за провалили се шпиони от Трети отдел на ПГУ.

След Кения Иванов работи в централния апарат на разузнаването. До август 1998 година е на поста заместник-директор на Европейския департамент на СВР. По това време Путин е назначен за директор на ФСБ и веднага взема Иванов при себе си. Понеже „европейците“ завземат властта във ФСБ, в органите започва голяма чистка и драстична перестройка. Иванов оглавява новия Департамент за анализ, прогнози и стратегическо планиране (ДАПСП). Това е най-секретното подразделение на ФСБ. Знае се само, че там се събират не интелектуалци, а главорези, от рода на специалистите по „мокри поръчки“ на генерал В. Ушаков. Освен това става известно, че докато „европейците“ не завземат през 2000 година ръководството на СВР, същият този ДАПСП се е занимавал с разузнаване в чужбина, което по принцип е строго забранено на ФСБ.

През ноември 1999 година Иванов е назначен за секретар на Съвета за сигурност. През март 2001 става министър на отбраната. На сайта „Стрингер“ е обнародвана версията, че не Путин, а именно С. Иванов е главният резидент на „мафията“ в Кремъл. И е много вероятно това да е истина.

Кобаладзе, Юрий Георгиевич. Роден е през 1949 година, генерал-майор от разузнаването. През 1972 завършва журналистика в МГИМО и постъпва в разузнаването. Работи като „кореспондент“ в Малта, в САЩ и във Франция. Прекарва седем години в Лондон (1977–1984). От 1984 до 1991 година служи в централния апарат на ПГУ. От 1991 година ръководи пресслужбата на СВР. През март 1999 напуска разузнаването и става заместник генерален директор на ТАСС. От септември 1999 година е изпълнителен директор на инвестиционната компания „Ренесанс-Капитал“. Тази фирма е създадена през 1995 година и за времето на своето съществуване привлича в Русия инвестиции за осем милиарда долара. Няма никакво съмнение, че фирмата е на „европейската мафия“: от януари 2004 година президент на „Ренесанс-Капитал“ е О. Кисельов, човек от структурите на „Алфа банк“.

Кожемякин, Владимир Николаевич, роден през 1956 година. Завършва Московския държавен педагогически институт за чужди езици (МГПИИЯ), където учи английски и норвежки. От 1971 до 1991 година работи във външното разузнаване. Норвежкият език ни насочва към Трети отдел на ПГУ, при това Норвегия е една от трите ключови страни, в които се е формирала „европейската мафия“ в разузнаването. От 1991 година Кожемякин работи за правителството на Русия, в Държавната дума и т. н. Обикновено той заема по-скромни длъжности — „съветник, помощник“. През май 2002 година става първи заместник в корпорацията ГОСИНКОР, чийто шеф по онова време е друг бивш шпионин от Трети отдел на ПГУ, Владимир Чернов.

Кожухов, Михаил Юриевич, роден през 1956 година. През 1979 завършва МГПИИЯ, учи испански език. След което уж продължава обучението си в Куба. През 1980 година Кожухов става кореспондент на международния отдел на „Комсомолская правда“ и обикаля целия свят. Остава много дълго в Афганистан (1985–1989). Там не се разделя с автомата си и участва в бойни операции. Дори си спечелва орден „Красная звезда“! По-късно обяснява, че не бил знаел, че според международните правила на журналистите е забранено да се докосват до оръжие. След Афганистан Кожухов се прехвърля в Латинска Америка (1989 — 1994). Бил кореспондент на „Известия“ в Бразилия и т. н. Ходил е дори в Колумбия, искал да си поговори с наркобароните (те, кой знае защо, не пожелали да се срещнат с него). От 1995 година Кожухов работи в телевизията, водещ е на редица предавания. През ноември 1999 в кариерата му има рязък завой: Кожухов става прессекретар на министър-председателя Путин. Естествено, на тази длъжност не биха взели случаен човек. При това в такъв съдбовен за „европейската мафия“ момент — когато Путин върви през трупове към президентското кресло. Но на Кожухов му прави чест, че не успява да се задържи дълго в Кремъл. Още през януари 2000 година е принуден да напусне. От уклончивите му интервюта след напускането му се разбира, че той чисто психологически не е бил готов за такава мръсна работа. По-лесно му е било да убива хора в Афганистан!