Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Веденяпин, Павел Михайлович, роден през 1958 година. През 1980 завършва Института за страните от Азия и Африка, знае японски и английски език. От този институт тръгва пътят му по чекистка или по партийна линия. Веденяпин започва работа в ТАСС, а това означава, че е попаднал в разузнаването. През 1985 година заминава за Канада като кореспондент на „Комсомолская правда“. От 1994 работи в телевизията, по едно време е заместник-директор на телевизионната компания ATV. От 1998 е заместник-председател на управителния съвет на Националната резервна банка, директор на департамента по връзките. В тази банка главни роли изпълняват бивши шпиони от Англия (Лебедев, Костни и т. н.). Веденяпин заема по-скромен пост, той не е шпионирал на територията на Европа.

Веселовски, Леонид. Полковник от разузнаването. В края на 70-те и в началото на 80-те години шпионира в Португалия. През 1990 е пренасочен към ЦК на КПСС за изпълнение на специална задача: изпращане на партийни пари на Запад. Парите се пращат чрез различни фиктивни фирми от рода на „Сиабеко“ на Бирщайн. Веселовски е в буквалния смисъл единственият чекист, който след победата на „демокрацията“ е разобличен за подобна дейност. Вдига се много шум, обвиняват го във всички земни грехове. Но тъй като той изобщо не възнамерява да се връща в Родината, всичко приключва само с шума. Сега Веселовски живее някъде в Швейцария и изглежда не тъне в мизерия.

Виборнов, Сергей Александрович, роден през 1958 година. През 1980 завършва МГИМО. Работи в посолството във Франция (1980–1985). После е завеждащ международния отдел в апарата на Министерския съвет (от януари 1993 година). След това се занимава с бизнес. Сега заема поста генерален директор на Инвестиционната група „Алроса“. Това е дъщерна фирма, която се занимава с добива на злато в Якутия („Алданзолото“) и отговаря за подготовката на добива на диаманти в Архангелска област („Севералмаз“). Това е твърде мащабен проект: запланувано е да привлече инвестиции за 350 милиона долара и да повиши добива на диаманти до 200 милиона долара на година. Това са големи игри, в които един „чист дипломат“ няма работа. В последно време „азиатската“ и „европейската мафия“ влязоха в ожесточена схватка за компанията „Алроса“ Победиха „европейците“, вкарали в битката целия държавен апарат и спецслужбите. През септември 2003 година вицепрезидент на „Алроса“ става Юрий Йонов, полковник от ФСБ и бивш съветник на вицепремиера Кудрин. През 2002 г. този Йонов помага да бъде иззет контролният пакет акции от правителството на Якутия. Колкото до Инвестиционната група „Алроса“ то там заместник-генерален директор става В. Кургузов от „Норникел“ на Потанин.

Голубев, Валерий Александрович, роден през 1952 година. Подполковник от разузнаването. Завършва Ленинградския корабостроителен институт, работи като инженер. През 1979 започва работа в УКГБ на Ленинград. През 1983 отива във външното разузнаване. Не е известно къде е шпионирал. В едно интервю, за да похвали повече Путин, отбелязва, че не било лесно да вербуваш германци, а Путин се справял блестящо с това! Не е ясно дали Голубев си е създал такава представа за германците от личен опит, или по думите на приятеля си Вл. Путин. През 1991 година Голубев напуска разузнаването и отива на работа при Собчак, става шеф на секретариата на кметството. После ръководи Василеостровския район в Петербург (1993–1995). Кой знае защо не се задържа дълго и на този пост, става депутат в градския парламент. От 1999 година Голубев ръководи Комитета по туризма на Петербург. През април 2002 го избират за представител на Ленинградска област в Съвета на федерациите. През февруари 2003 най-сетне поверяват на Голубев приличен пост — назначават го за генерален директор на дружеството с ограничена отговорност (ДОО) „Газокомплектимпекс“ и едновременно с това за член на ръководството на „Газпром“.

Сега Голубев се занимава със закупуването на цялото необходимо оборудване за газовиците. Това са стотици хиляди тона тръби и други материали на стойност над 2 милиарда долара на година.

Грибин, Николай Петрович. Генерал-лейтенант от разузнаването. Сведенията за него са оскъдни: до 1972 година е резидент в Норвегия, от края на 1976 — резидент в Дания, от 1984 — началник на Трети отдел на ПГУ (англоскандинавския). Именно на основата на Трети отдел на разузнаването наред с Четвърти отдел (германския), се формира „европейската мафия“ в разузнаването. В кариерата си Грибин върви по стъпките на генерал Грушко: Норвегия — Дания — началник на Трети отдел. За по-нататък не се знае нищо, Грибин изплува на повърхността чак през юни 1997 година, когато го назначават за шеф на Академията за външно разузнаване. За един шпионин подобно назначение е почетна синекурна длъжност за ветеран, отдих от реалната дейност.