Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Евстафиев, Аркадий Вячеславович, роден през 1960 година. През 1982 завършва университета в Саратов. После работи във външното разузнаване. Не е известно къде е шпионирал. Знае английски, френски и датски език. Датският сочи към Трети отдел на разузнаването, другаде няма къде да бъде използван. От 1991 година работи в пресслужбата на правителството на Русия. От 1992 е съветник и пресаташе на Чубайс. От 1995 работи в телевизията — става заместник генерален директор на OPT. От април 1996 е отново при Чубайс. През юни 1996 г. Евстафиев е хванат от Коржаков с прочутата кутия за копирна хартия, натъпкана с долари. Избухва скандал, Коржаков е изгонен от Кремъл, а Евстафиев само дето не е награден като борец за демокрация. През 2000 година Евстафиев става заместник генерален директор на „Мосенерго“. От 2001 — генерален директор. Версията ни е следната: всеки Чубайс си има „съветник“ от външното разузнаване. Това е заимствано от чекистката практика от времената на войната в Афганистан: по онова време всеки афганистански ръководител също си е имал „съветник“ от КГБ.

Ермаков, Николай Александрович. Роден е през 1939 година, генерал-лейтенант от разузнаването. Завършва МГИМО, където изучава немски език. После работи в разузнаването, повече от 10 години е представител на ПГУ в Групата на съветските войски в Германия. През юли 1991 става началник на митниците на СССР — работи там до края на годината, до разпадането на Съветския съюз. След това се занимава с „околомитническа търговия“ (само у нас човек може да се занимава с подобен бизнес, и то напълно открито). От декември 1998 до юли 1999 година Ермаков оглавява Държавния комитет по рибовъдство.

Ерошченко, Николай Владимирович, роден през 1957 година. Работи в разузнаването от 1984, специализира се по Китай. От 1992 се занимава с бизнес, след това е вицегубернатор на Иркутска област, бил е и представител на областта в Москва (1997–2000). От юли 2000 година е председател на съвета на директорите на ОАО „Русия-Петролеум“. Тази компания е заета с усвояването на ново огромно газово находище в Иркутска област (запасите са около два трилиона кубически метра). Намира се под контрола на концерна ТНК-ВР („Алфа груп“). В тези инвестиции участват и Китай и Южна Корея, където възнамеряват да доставят газ. Работата е сериозна, играта е за милиарди долари. Може би затова Ерошченко умира „след продължително боледуване“ през юли 2002 едва на 45 години. Що се отнася до въпроса как в „европейската мафия“ е могъл да попадне специалист по Китай, тук няма особена загадка — разузнаването в страните от Тихоокеанския регион винаги е било в добри отношения с „европейците“.

Жижин, Владимир Иванович, роден през 1939 година. Генерал-майор от разузнаването. Работи в Норвегия, където отговаря заедно с Г. Титов и А. Лопатин за връзката е агента Трехолт от Министерството на външните работи на Норвегия. Когато Трехолт през 1978 година е изпратен в ООН, Жижин заедно с Лопатин поема след него за Ню Йорк. Това се прави само при работа с наистина ценен агент. През януари 1984 година Трехолт е арестуван. Като наказание трите му свръзки са „заточени“ в представителството на КГБ в ГДР. Това е сурово наказание — от Ню Йорк да попаднеш в социалистическа страна! Но благодарение на това „заточение“ се създават тесни връзки между шпионите от англоскандинавкия и германския отдели в разузнаването. Не успяхме да открием сведения за Лопатин. Титов през януари 1991 година застава начело на контраразузнаването (ВГУ). Жижин също прави кариера — става началник на секретариата на КГБ. На този пост генерал Жижин взема активно участие в августовския пуч — той е написал обръщението към народа на ГКЧП и така нататък.

Зимин, Юрий. През 1987 година завършва школата за разузнавачи в Москва, специализира се по Швеция. Сега работи в Естония. През 1996 фирмата Onako-Eesti започва да строи нефтено пристанище в Талин. В тази фирма Зимин заема скромния пост началник на охраната, но естонската полиция е сигурна, че именно той реално я управлява. При това интересите му излизат отвъд територията на нефтения бизнес и обхващат цяла Естония — той постоянно поддържа контакти с най-различни хора. За тази цел разполага с прекрасна база: във фирмата от 1997 година работи последният председател на КГБ на Естония, генерал Рейн Силарт. Фирмата Опако не е независима, тя е последното звено от дълга верига: Опако — „Оренбургнефт“ — Тюменската нефтена компания — „Алфа банк“. Тоест тази фирма е филиал на огромната империя на Михаил Фридман. Активите на този концерн се оценяват на 3 милиарда долара.