Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Бирюков, Дмитрий Дмитриевич, роден през 1939 година. През 1963 завършва биология в МГУ и веднага поема по чекистката пътечка: Комитета за младежките организации (1963–1966), Агенцията по печата „Новости" (АПН) (1966–1969) — това са все организации, които работят с чужденци. От 1969 година работи в телевизията — там също се занимава с международни теми. От ноември 1975 до ноември 1981 е в Полша като телевизионен кореспондент. Разобличава „Солидарност“ от момента на зараждането й през лятото на 1980 почти до разгрома й през декември 1981 година. Едновременно Бирюков се занимава с пропаганда и по полската телевизия. Кариерата му се развива успешно до август 1991 година — издига се до заместник-председател на Гостелерадио на СССР по международните работи. Когато идва демокрацията, е принуден да напусне телевизията и става заместник главен редактор на списание „Панорама“ (1991–1994). През 1994 година „европейската мафия“ започва да дава признаци на живот и в резултат Бирюков минава на по-отговорна работа: през март 1994 става пресаташе на председателя на Думата И. Рибкин. Двамата с Рибкин не се разделят повече: Бирюков работи като негов помощник и в Съвета за сигурност (1996 — 1998), и когато Рибкин е назначен за пълномощник на президента за ОНД. Версията ни е следната: в този тандем водещият не е Рибкин, а старият чекист Бирюков.

Бобровски, Николай Леонидович, роден през 1952 година. Полковник от разузнаването. Състудент е на Путин в разузнавателната школа и като него работи в германския сектор. Когато Путин оглавява Главното контролно управление, взема Бобровски със себе си. През 1999 Бобровски е назначен за заместник-началник на секретариата на правителството, през пролетта на 2000 година — за заместник-началник по управлението на кадрите в администрацията на президента. От април 2001 е заместник-министър на данъците. През юли 2001 става началник на криминалната милиция, заместник-министър на вътрешните работи. През юни 2002 блестящата му кариера прекъсва — той е уволнен. Уж симпатизирал на „Сибнефт“ в борбата му за „Славнефт“ (а трябвало да бъде обратното). Колегите му твърдят, че Бобровски е загубил всякаква мярка в краденето.

Богданов, Михаил Юриевич. Завършва филология в ЛГУ. След това „изкарва стаж“ в Англия и САЩ. Фигурира в списъка на изгонените от Англия за шпионаж през 1985 г. От началото на 90-те години се занимава с бизнес за подготовка на персонал, директор е на московската фирма „БЛМ-Консорт“. Разбира се, тази дейност съвсем не е търговия с нефт или оръжие. Но Богданов има възможност да прати нужния човек във всяка московска фирма. В едно интервю той казва, че по същото време негов приятел е започнал да се занимава с аналогична работа в Петербург (не посочва фамилия).

Богомолов, Валерии Николаевич. Роден през 1951 година. Не е бил официален шпионин, на пръв поглед е „чист дипломат“. Но като имаме предвид, че през март 2003 Богомолов е избран за секретар на генералния съвет на „Единна Русия“, можем да се усъмним в неговата „чистота“ и невинност. Започнал кариерата си като учител във Вологодска област, Богомолов успява да постигне много. Пътят му към върховете на властта минава през Берлин, където той работи в посолството в периода 1988–1992. През 1996 година заминава за Унгария, този път като кореспондент на вестник „Трибуна“. Както се казва в идиотската листовка на единорусите, тогава „руската международна журналистика е имала нужда от потягане“.

Булатов, Владимир Павлович, роден през 1948 година. През 1971 завършва икономика в МГИМО. От там нататък работи в чужбина. Бил е в командировки в Мозамбик (1978–1981), в Перу (от 1985), след това в Ангола. Както виждате, Булатов е укрепвал „икономическите връзки“ само в зони на партизанска война. През 1990 година се отдава на мирен труд — започва да организира „съвместни предприятия“. От 1992 година е старши вицепрезидент на Югорската акционерна банка. След това оглавява московската банка „Отон“. Което ни води към констатацията, че и той спада към „европейската мафия“: съсобственикът на търговската къща „Отон“ Б. Мазин по-късно става генерален директор на затвореното акционерно дружество (ЗАО) „Интеррос Метал“ от империята на Потанин. Разбира се, тази нишка не е особено надеждна, но не успяхме да открием друга. А от африканските джунгли един шпионин може да попадне и при „европейската“, и при „азиатската мафия“ — както се случи.

Що се отнася до банките, ръководени от Булатов, и двете фалират — през 1997 и през ноември 1999 година. Такъв фалит невинаги означава неуспех: в Русия това е един от начините за присвояване на чужда собственост.