Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Адамишин, Анатолий Леонидович, роден през 1934 година. Завършва Икономическия факултет в МГУ. През 1960–1965 е служител в посолството в Италия. Работи в системата на Министерството на външните работи, стига до поста заместник-министър на външните работи (1986–1990). Възможно е Адамишин да не е офицер от КГБ, но така или иначе връзките му с външното разузнаване са достатъчно здрави. През 1990 г. отново заминава за Италия, този път като посланик. През октомври 1992 става първи заместник-министър на външните работи. После е депутат в първата Държавна дума от квотата на „Яблоко“ но скоро прекъсва депутатството — през май 1994 година е назначен за посланик в Англия. През август 1997 година Адамишин става министър на Руската федерация по сътрудничеството със страните от ОНД. През август 1998 г. започва бизнес: става вицепрезидент на акционерната финансова компания (АФК) „Система“ Именно това назначение ни дава всички основания да причислим Адамишин към мафията — това е мощна корпорация, за нея работят 70 хиляди души. Пазарната стойност на акциите на „Система“ е 3,3 милиарда долара. „Система“ явно е създадена с участието на УКГБ на Москва: цялата й управа се състои от висши комсомолски кадри и други подобни „активисти“. От цялото ръководство на „Система“ само Адамишин е работил в чужбина.

Батчиков, Сергей Анатолиевич. Занимава се с шпионаж в страните от Латинска Америка (той е единственият от този регион в списъка). Успява да попадне в „европейската мафия“ вероятно защото другият „латиноамериканец“ генерал Леонов, го изтегля при себе си в Информационно-аналитичното управление на КГБ. Там Батчиков има шанса да бъде забелязан от ръководителите на външното разузнаване от „европейската мафия“ След „победата на демокрацията“ Батчиков е вицепрезидент на компанията „Интеррос“ и вицепрезидент на банката ОНЕКСИМ. Тоест работи в структурите на Потанин. Всеизвестно е, че Потанин натрупва огромното си състояние на основата на финансовите структури на Министерството на външноикономическите връзки на СССР. Което би било невъзможно без активното съдействие на външното разузнаване. Но никой не обръща внимание, че в ръководствата на гореспоменатите компании е пълно с хора, работили по линия на външната търговия в Европа. Тъй че империята на Потанин със сигурност се отнася към „европейската мафия“, затова и сега бизнесът му процъфтява. Батчиков е по-известен не с финансовата си дейност, а с участието си в политиката. Покрай работата си в Министерството на външноикономическото сътрудничество на Русия той се запознава с Глазев, който по онова време оглавява това министерство. Благодарение на което става заместник-председател на Глазевия Конгрес на руските общини. През август 2003 година Батчиков напуска Глазев, отива в КПРФ (Комунистическата партия на Руската федерация) и става спонсор на тази организация.

Белавенцев, Олег Евгениевич. Вицеадмирал. Изгонен е за шпионаж от Англия през 1985 година. Военноморското му звание смущава — то е рядкост сред разузнавачите от КГБ. Вероятно той е от военното разузнаване на ГРУ. Но в този случай едното не пречи на другото — Белавенцев би могъл да работи и за двете разузнавания. На служителите на ГРУ е забранено да вербуват колегите си от КГБ. Но за КГБ няма такава забрана по отношение на ГРУ. През януари 1998 година Белавенцев е назначен на поста първи заместник на генералния директор на федералното държавно унитарно предприятие (ФГУП) „Росвооружение“, който той заема до май 1999 година (на подобен пост никой не е успявал да се задържи прекалено дълго).

Белик, Александър Николаевич, роден през 1957 година. Завършва Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО), работи като представител на „Експортхлеб“ в Австралия (1985–1990). През 1992 година става вицепрезидент на „Експортхлеб“ през 1993 — президент. През годините на демокрацията тази организация вкарва в Русия 56 милиона тона зърно на стойност осем милиарда долара. А това не са толкова малко пари, че мафията да не се заинтересува от тях. Освен това по същото време Белик е и член на борда на директорите на банка ОНЕКСИМ. Тази банка е едно от главните звена в структурата на „европейската мафия“. В ръководството на гигантската империя на Потанин не се допускат случайни хора. При това Австралия също влиза в зоната на Трети отдел на ПГУ.

Белянинов, Андрей Юриевич. Роден е през 1957, през 1978 година завършва Московския институт за народно стопанство, след което започва работа в разузнаването. Работил е в ГДР, където, както се говори, се е запознал с Путин. През 1991 година напуска КГБ и се залавя с бизнес. В началото основава „РЗА Банк“ [5] Абревиатурата РЗА означава Руска икономическа академия, каквото е днешното име на Московския институт за народно стопанство. — Бел. ред. към института, в който е учил. После „Новикомбанк“, с участието на външното разузнаване (оглавява тази банка през 1995 година). „Европейската мафия“ полага началото на истинския бизнес, тоест търговията с оръжие, в края на 90-те години. През декември 1999 година Белянинов става заместник генерален директор на ФГУП „Промекспорт“ (генерален директор е Чемезов, друг шпионин от ГДР). През ноември 2000 година Белянинов е генерален директор на обединената корпорация „Рособоронекспорт“ — сега под контрола му е целият износ на оръжие (Чемезов е назначен за негов заместник). Но Белянинов не изоставя и своята „Новикомбанк“ там остава член на борда на директорите.