Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Анатолий Борисович Чубайс израства в семейството на политически офицер. През 1977 година завършва Ленинградския инженерно-икономически институт (ЛИЕИ). Този институт е насочен към производството, в него не подготвят теоретици, а практици. Затова там липсва и онази мощна идеологическа преса, каквато има, примерно, в обществените факултети на Ленинградския държавен университет (ЛГУ). Нивото на преподаването по икономика в ЛИЕИ не е особено високо, затова пък там е по-свободно. Биографите отбелязват, че като млад Чубайс е искал да стане началник-производство, а не теоретик. Затова в последния курс в института той става член на КПСС.

Всичко започва на 8 октомври 1979 година в совхоза „Бокситогорски“ — тогава там, „на картофите“, се срещат трима млади научни сътрудници от икономически специалности (от ЛИЕИ и ЛФЕИ [3] Ленинградски финансово-икономически институт, през 1994 г. преобразуван вСанктпетербургски университет по икономика и финанси. — Бел. ред. ). Това са Чубайс, Глазков и Ярмагаев. Те започват да спорят по проблемите на развитието на съветската икономика (по това време неразрешимите проблеми се виждат от всеки мислещ икономист). Като се връщат в града, младежите от време на време се събират по домовете, в „нечия кухня“, за да продължат дискусията си.

В края на 1980 година на тримата приятели им хрумва идеята да организират семинари по всички правила: доклади, обсъждания и т. н. Първото заседание на подобен семинар се състои на 9 януари 1981 година.

През 1981 година „кръжокът на Чубайс“ започва да търси съмишленици. Хората на Чубайс разказват, че са пресявали икономическите институти в Ленинград поред. Не влизат в подробности за тези си търсения, но е ясно, че по онова време в града почти не са останали „желаещи да се заемат с „антисъветска дейност“ или просто да си поговорят за нещо не напълно позволено. А момчетата на Чубайс пък не могат да кажат открито, че всичко това се върши под „чадъра“ на КГБ и че тези разговори няма да доведат до каквито и да било неприятности.

Едва през пролетта на 1982 година те успяват да открият четвъртия член на „кръжока“ — когато Сергей Василиев изнася в ЛИЕИ доклад за икономиката на Югославия. След това го наблюдават още известно време и чак през есента на 1982 година Чубайс го кани да влезе в „тесния кръг“ на групировката.

Между другото, от 1981 година нататък „кръжокът на Чубайс“ вече не се събира по къщите, а в самия ЛИЕИ, при това съвсем официално — веднъж в месеца провежда семинари на Съвета на младите учени (Чубайс му става председател). Малко по-късно чубайсовците вече могат да разпространяват идеите си (макар и в завоалирана форма) с помощта на сборник, подготвян от няколко вуза. Сборникът се печата в тираж от няколкостотин екземпляра и се разпраща до всички научни библиотеки.

Търсенето на нови кандидати за „кръжока“ продължава. Скоро в него се появява и пети член, но както по-късно разказва самият Чубайс, той се оказва доносник и е изгонен. Чубайс не споменава името на този човек, само отбелязва, че по-късно е станал известен политик.

За да преценим каква част от разузнаването влиза в мафиотски структури, можем да направим съвсем проста сметка. В западните сайтове има списък на съветските „дипломати“, изгонени за шпионаж от страните, в които пребивават през 1973–1984 година. Списъкът съдържа 199 имена, а ако не смятаме военните разузнавачи от ГРУ (58 души), остават 141 шпиони от КГБ. Сега всички те могат да бъдат проверени с помощта на търсачките.

Получава се следната картина: за огромната част от тях в интернет няма никакви данни. Изглежда, че тези „бойци на невидимия фронт“ вече са скромни пенсионери или пък са се преместили (минали са повече от двайсет години). Може да се открие по нещичко само за няколко десетки бивши шпиони. След „победата на демокрацията“ те се занимават с какво ли не: преводачи, писатели (един пише за летящи чинии!), предприемачи, дипломати. Четирима са станали посланици, но не и в престижни страни (Судан, Египет, Бахрейн, Мадагаскар). Впрочем навремето изгонват заради шпионаж именно посланика ни в Египет (през 1981 година). В никоя нормална европейска страна не биха го допуснали обратно дори като турист. Друг е генерален консул в Калкута, трети е търговски представител в Чили.

Изглежда, че всички те продължават да шпионират! Двама са се посветили на туристическия бизнес, и с тях всичко е ясно! Нека погледнем възможните кандидати за мафията: