Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Пьотър Олегович Авен, кандидат на икономическите науки. През 1977 година завършва Икономическия факултет на МГУ, после пак там кара аспирантура. От 1981 до 1988 е сътрудник на ВНИИСИ и работи в една лаборатория с Гайдар.

През 1986 година, когато хората на Гайдар се преместват в ИЕПНТП, Авен не тръгва с тях, а остава във ВНИИСИ. И не сбърква, очаква го нещо по-голямо: през 1988 година заминава на постоянна работа в Австрия — в Международния институт за приложен системен анализ. Тук въпросът не е в прелестите на западния начин на живот, нито във фантастичната по съветските мерки заплата (5000 долара на месец) — тогава Авен попада в самия център на чекисткия проект „Икономическа реформа“ докато други млади икономисти са изпращани в Лаксенбург на стаж само за по няколко месеца, Авен се установява там за постоянно и сам организира тези семинари.

През 1991 година той заема един от ключовите за кремълската мафия постове в правителството на Гайдар: става министър на външноикономическите връзки. Тоест непосредствено ръководи канала за прехвърляне на природните богатства на Русия на Запад. Но през декември 1992 година Елцин се опитва да намери общ език с Върховния съвет, затова отстранява най-скандалните фигури в правителството. Авен се оказва на улицата и се заема с дребен бизнес (създава консултантска компания). След година го забелязва олигархът Фридман и го взема при себе си като почти равноправен партньор. През 1994 година Авен става председател на борда на директорите на Алфа банк. Сега личното му състояние се оценява на повече от 2 милиарда долара.

Владимир Михайлович Лопухин. Завършва Икономическия факултет в МГУ през 1975 година, след това две години кара стаж в ИМЕМО (Институт за световна икономика и международни отношения). Работи във ВНИИСИ от 1977 година, после, през 1986, заедно с екипа на Шаталин-Гайдар се премества в ИЕПНТП. Там Лопухин е шеф на лаборатория за природни ресурси. Попада в правителството на Русия по-рано от останалите гайдаровци — още през август 1991 година става заместник-министър на икономиката.

През ноември 1991 година Лопухин вече е министър на горивата и енергетиката. Но пък първи го уволняват от правителството — още през май 1992 година. Старите мастодонти на съветския нефтогазов комплекс не могат да оставят такова апетитно парче в ръцете на интелигенцията, която не е виждала дори сондажна кула — следващият министър на горивата става Черномирдин. След уволнението си Лопухин се заема с бизнес, представител е на една френска банка в Русия. Сега е президент на компанията „Вангвард“ свързана със структурите на МЕНАТЕП. Тази фирма се занимава с различни машинации по поглъщането и сливането на компании.

Въобще с какво ли не са се занимавали хората на Гайдар от отдела на Шаталин в началото на 80-те години!

В свободното си време Гайдар е написал много статии и книги, дал е безброй интервюта. Но когато става дума за ВНИИСИ, от бъбривостта му не остава и следа. Изтървал е само една фраза: в отдела на Шаталин са изучавали опита от провеждането на икономическите реформи в социалистическите страни — от Югославия до Китай. Освен това екипът на Шаталин е подготвял документацията за аналогични бъдещи икономически преобразования в СССР.

Някъде през 1983 година, когато Андропов става генерален секретар, по негово нареждане възниква знаменитата „комисия на Политбюро“, или комисията на Тихонов-Рижков, за подготовка на икономическата реформа в СССР. Тук е необходимо пояснение: Тихонов е председател на Министерския съвет на СССР от 1980 година. Когато Андропов идва на власт, той го оставя на този пост: старецът е вече 80-годишен и не пречи на никого. Удобен е параван за чекистите, за да не подплашат партийния апарат преждевременно. В действителност по това време икономиката на страната е в ръцете на „хората на Андропов“ — нови кадри, доведени от чекистите в Москва от провинцията (предимно от Кавказ и от Сибир). Един от тези „хора на Андропов“ е секретарят на ЦК на КПСС по икономиката Николай Рижков, бивш директор на голям завод в Урал.

Научното ръководство на тази комисия е възложено на директора на ВНИИСИ Гвишиани, но реално с подготовката на документите се занимава заместникът му Шаталин. Екипът на тази „комисия на Политбюро“ е от сътрудници на Шаталин (Гайдар, Авен, Ананин, Широнин и други). Освен това за написването на различните раздели на основния документ е привлечен и ленинградският „отбор на Чубайс“ (самият Чубайс, С. Василиев, С. Игнатиев, Ю. Ярмагаев и други).