Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Управниците ясно виждат задънената улица, но не виждат изхода. Само така можем да си обясним трескавите им действия — от нелепите опити на Андропов да затегне дисциплината до борбата с пиянството и тъй наречената перестройка на Горбачов. Самият Андропов е категоричен противник не само на демокрацията, но и на най-дребните отстъпки по отношение на либералната интелигенция! Той иска само икономическа реформа. При това реформа, която не стига много далеч, съвсем не истински капитализъм.

Да се престане с планирането на всеки пирон, да се разширят правата на предприятията, някои правомощия да се предадат на републиките и областите… Нещо подобно на Унгария. Първоначално целият андроповски клан иска същото. Но се оказва, че за огромната руска империя този „модел на социализма“ не работи. Още повече че привържениците на промените са само в централното ръководство, а по места са се окопали затъпели партократи, които не желаят никакви промени. Именно логиката на борбата с бетонираната партокрация довежда до перестройката.

Нямаме намерение да говорим за различните секретни лаборатории на КГБ, където се разработват апаратура за подслушване, всевъзможни отрови и всякакви устройства за шпионаж и диверсия — всичко това е познато на всяка уважаваща себе си спецслужба и не е твърде интересно за нас.

Сега ни интересуват други, по-фундаментални тайни науки, разцъфтели по съветско време в недрата на КГБ. А там има прекалено много такива науки! С какво ли не са се занимавали нашите чекисти в този период: с телепатия, хипноза, астрология, ясновидство… И така нататък! В КГБ не пропускат нищо и тайно изследват всичко.

Ето един нагледен пример. Първи заместник на генерал Коржаков, който управлява Русия, докато е началник на Службата за сигурност на президента, е генерал Георгий Рогозин. Многобройни източници в интернет сочат, че именно Рогозин ръководи в КГБ изследователска научна група по астрология и парапсихология — дори прякорът му в кралския двор на Елцин е Главния магьосник на Кремъл. Сега той се занимава с бизнес, бил директор на отдел в ЕЛБИМ-Банк и т. н.

За чекистите няма забранени теми и идеологически догми (това обаче изобщо не им пречи да погубват в лагери и лудници други свободомислещи граждани).

Пръв се опитва да прокара някои промени в икономиката председателят на Съвета на министрите на СССР Косигин през 1965–1970 г. Но в неговата реформа партийният апарат усеща заплаха за собствената си власт и този първи плах опит за преход към пазарни отношения е провален. Косигин остава още дълго на поста министър-председател, но вече без каквито и да е мераци за реформи.

Този държавник минава през суровата сталинска школа, затова и инстинктът му за самосъхранение е толкова силно развит. Андропов пък крие от партията плановете си за перестройка на съветското общество, докато не взема властта. В първите години, когато току-що е оглавил КГБ, той прави впечатление на най-верния „човек на Брежнев“ и на борец за идеалите на марксизма-ленинизма.

Може би Косигин щеше да преодолее съпротивата на партийния апарат и макар и частично, да внедри пазарния механизъм в нашата икономика. Но в началото на 70-те години са открити нови огромни залежи от нефт в Западен Сибир. Защо да се прокарват разни реформи, когато може просто нефтът да се изнася на Запад?

Партийната ни върхушка посреща враждебно първите електронни калкулатори. По това време кибернетиката е заклеймявана като буржоазна лъженаука — използването на компютри се разрешава само в случай на крайна необходимост (във военното дело и др.).

Но когато през 60-те години се появяват и първите трудности в икономиката, управляващите се сещат за компютрите: ето какво ще ни помогне да пресметнем правилно всичко и да направим научно обосновани планове, както ни учеха Маркс и Ленин. И тогава социализмът най-после ще разкрие предимствата си!

По това време се появяват първите закрити научноизследователски институти (НИИ), в които се изучават проблемите на управлението на обществото и се търси път за решаването на тези проблеми с помощта на електронноизчислителните машини. И по-специално — появява се Централният икономико-математически институт (ЦИМИ), където се опитват да намерят математически решения на икономически проблеми. Научен лидер на това направление става прочутият Канторович (бъдещият Нобелов лауреат). Но скоро тази икономическа школа се натъква на подводни скали: научните изследвания показват цялата несъстоятелност на някои марксистки догми.