Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

В Израел Леваев започва кариерата си от най-ниското ниво, като шлифовчик в работилница за диаманти. Но по-късно у нас тръгва перестройката и към края на 80-те години той изведнъж забогатява невероятно много. Тогава бизнесът му обхваща цяла Африка — Леваев търгува предимно с диаманти, но и с други стоки: оръжие, нефт, злато.

За анализаторите отдавна не е тайна по какъв начин успява да се издигне толкова много: той помага на управляващата върхушка (отначало на Съветския съюз, а по-късно и на демократична Русия) да организира тайна разпродажба на огромните запаси от диаманти от Държавното хранилище [2] Държавен фонд на Руската федерация за съхранение, освобождаване и използване на благородни метали и скъпоценни камъни. — Бел. ред. — на всичко, натрупано през годините на съветската власт. Тази търговия е секретна, защото се върши незаконно: съществува правителствена спогодба с компанията „Де Бирс“, според която нашите диаманти се продават само през този международен монопол (за да се задържи високата цена на тези камъни). Но главната причина, поради която Лев Леваев е необходим на кремълската мафия е, че чекистите искат да разграбят спечелените от продажбата на националните богатства пари, а после да ги „изперат“. Точно така Леваев става милионер — ясно е, че действа заедно с чекистката мафия. Годишният оборот на империята му се оценява на три милиарда долара, като един милиард от тях идва от търговията с диаманти.

Леваев развива бизнес и в Русия: строи санаториум в Кисловодск, огромен търговски център в Москва и т. н. Но той е най-известен в руските средства за масова информация не с бизнеса си, а с активното си участие във Федерацията на еврейските общини в Русия (ФЕОР) и аналогичните структури в други страни от ОНД.

Трябва да започнем тази тема дори не от Андропов, а — страшно е да се каже! — от самия Берия. Той не е симпатична личност, но го изкараха такъв вампир, че ми се иска да кажа няколко думи в негова защита. Напразно му лепнаха всички така наречени „неоправдани репресии“. Берия участва в терора от 30-те години, но само в родния си Кавказ. Той става шеф на НКВД едва в края на 1938 година, когато терорът вече затихва. На този си пост не вкарва в затвора почти никого, обратното, пуска на свобода няколко хиляди души. Ако искате да знаете, други хора са замесени много повече от него в масовия терор. Например всички членове на тогавашното Политбюро, включително и Никита Сергеевич Хрушчов!

А обвиненията към Берия за следвоенните репресии са такова безумие, че дори не ми се иска да се спирам на тях. Ако някой не знае, през 1945 година Берия е отстранен от ръководството на спецслужбите — поверяват му създаването на атомната бомба. Така нареченото „лекарско дело“ в крайна сметка е насочено срещу него. Всеизвестно е, че това е първото дело, от което започва разобличаването на фалшификациите и реабилитацията на арестуваните. В спомените си Хрушчов пише, че след смъртта на Сталин управляващата върхушка цял месец спори какво да прави с арестуваните лекари. Но той забравя да спомене, че тъкмо Берия се бори за реабилитацията им — срещу цялото Политбюро! И настоява на своето, което в крайна сметка го погубва. Върхушката се стряска от силата му и се обединява срещу него. Скоро Берия е арестуван и струпват отгоре му всички земни грехове.

Сред налудничавите обвинения в шпионаж и какво ли още не има и напълно оправдани, както се оказва по-късно. Например у него са забелязвали еретични за 1953 година либерални възгледи както по отношение на вътрешната политика, така и на международните работи. Няма смисъл да се задълбочаваме в тази ерес, по-късно Хрушчов стига много по-далеч в този либерализъм. Но все пак чекистът Берия е бил пръв!

В тоталитарното общество именно спецслужбите са най-податливи на отклонения от генералната линия на партията. Чекистите знаят прекалено много за реалното положение на нещата в обществото и в другите страни, затова официалната пропаганда, на която е подложен дори партийният елит, отскача от тях като топка от стена.

У нас само чекистите са имали възможност да четат свободно забранена литература и са се ползвали в пълна мяра от тази привилегия. Може да не са обичали особено Солженицин, но са знаели, че той пише истината. И все пак основният фактор, който навежда управляващия елит на мисълта за необходими промени, е безнадеждното изоставане на съветската икономика от западната.