Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

През есента на 1993 година сладкият живот на Бирщайн в Украйна приключва. Той претърпява пълно поражение в Русия: през октомври 1993 година е потушен „бунтът Руцкой-Хасбулатов“. Тогава Бирщайн се откроява като „човек на Баранников“. Знае се, че министърът на сигурността Баранников е уволнен от президента Елцин през юли 1993 година (формално — за подкупи от Бирщайн!), след което открито минава на страната на Върховния съвет. В резултат през октомври 1993 година Баранников се оказва в затвора, а Бирщайн е принуден да бяга от Русия в Украйна. Министър-председателят Черномирдин изисква от украинското правителство да прекрати сътрудничеството си с Бирщайн.

Украйна е прекалено зависима от доставките на руския газ и нефт, за да се кара с Кремъл, затова през 1994 година на Бирщайн му се налага да напусне страната. По същото време е помолен да напусне и Киргизия, остава му само Молдова.

Но и там не му позволяват да се заседява задълго: през 1996 година неговият човек, президентът Снегур, губи изборите. Фирмата „Сеабеко“ е ликвидирана — в началото на 1997 година Бирщайн продава акциите на фирмата „Сеабеко-Молдова“ на американците и напуска Кишинев. Сега май се занимавал с някакъв медиен бизнес в САЩ.

В Русия Бирщайн не успява да се закрепи дори закратко въпреки мощния си чадър — Министерството на сигурността. По това време Бирщайн енергично се опитва да прокара пред руското правителство проекта за създаването на националната акционерна компания „Рус“ по примера на ръководената от него компания „Украйна“ — за износ на метали и т. н. През май 1993 година министър Баранников организира на вилата си среща на Бирщайн с президента Елцин (тази историческа среща е спомената в мемоарите на Елцин). По това време Баранников открито представя Бирщайн като суперагент от външното разузнаване на КГБ, захванал се с бизнес по поръка на Родината. Два месеца след тази „среща на върха“ Баранников е уволнен от правителството. За Бирщайн победата на „семейния клан“ през октомври 1993 година означава крах на всичките му грандиозни планове, при това не само в Русия.

Няма и капка съмнение, че Бирщайн принадлежи именно към „московския клан“ на КГБ: той е тясно свързан с московските бандити. Особено близко е приятелството му със солнцевските мутри: през 1994 година Михас получава от него кредит на стойност 150 милиона долара. По данни на белгийската полиция създадената по това време в Белгия фирма MAB-International, основана от лидерите на „Солнцевските“ Михайлов и Аверин, получава буквата „В“ от фамилията на третия си основател — Бирщайн.

Аркадий Гайдамак винаги е работил за кремълската мафия, тъй като в Африка нелегално е продавал оръжие от складовете „Разоръжаване“ (чрез верига фиктивни фирми). Тази персона е интересна и с това, че е свързана с разузнаванията на три страни: Русия, Франция и Израел. При това Гайдамак не е някакъв дребен агент, а има легални контакти на ниво ръководители на тези разузнавания.

Гайдамак е роден в Москва, но израства в Украйна. През 1972 г., когато е на 19 години, заминава за Израел, но остава в страната за кратко и се прехвърля във Франция. Там се захваща с преводачески бизнес: прави си фирма в Париж, където наети от него преводачи превеждат техническа документация и обслужват чуждестранни делегации. През 1982 година тази малка фирма внезапно разширява значително дейността си, а самият Гайдамак забогатява много и заживява в разкошна къща. Изглежда това е свързано с факта, че той преминава към обслужването на съветски търговски делегации. През същата година френското контраразузнаване започва да подозира, че Аркадий Гайдамак работи за КГБ — викат го „за разговор“, но всичко се разминава (може би тогава е завербуван и става двоен агент).

Когато започва перестройката, Гайдамак изоставя преводаческия си бизнес и се захваща с търговия със Съветския съюз.

Но истинският му бизнес стартира през 1992 година, когато заедно с друг френски авантюрист (П. Фалконе) започва да продава оръжие в Ангола (първо продават там седем руски вертолета срещу нефт). За какво е нужен Гайдамак: в региони като този, които са под забраната на ООН, доставките на оръжие се осъществяват тайно, с помощта на мафията.

Анголците нямат пари, те се разплащат за оръжието с нефт и диаманти (по онова време добивът им е за половин милиард долара). Само през 1993–1994 година фирмата на Гайдамак внася в Ангола оръжие за 630 милиона долара, а гражданската война там продължава безкрайно дълго.