Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

След като арестуват Калманович в Израел, той „изпява“ в контраразузнаването всички подробности от шпионската си дейност.

Роден е в Каунас (Литва). През 1971 година завършва местния Политехнически институт. По съветско време във висшите учебни заведения рядко попадат младежи, които не са комсомолци, освен това за евреите са въведени тайни ограничителни квоти. Как младият Калманович е успял да преодолее всички тези бариери, си остава негова малка тайна.

КГБ на Литва е тясно свързан с външното разузнаване. Този факт има пряко отношение към биографията на Калманович: веднага след завършването на института той попада в школата за разузнавачи към Главното разузнавателно управление (ГРУ) — официално уж го взимат за една година в казармата, но това е само прикритие. Такава е обичайната практика: след гражданския ВУЗ една година обучават бъдещия сътрудник на външното разузнаване в закрита спецшкола (това всеки път е придружено с легенда, че човекът е в много далечна командировка или нещо подобно). След което цялото семейство Калманович получава разрешение да отпътува за Израел, на което напразно се е надявало дълги години — и напуска СССР. Тоест Калманович не просто е взет във външното разузнаване, а попада в най-елитната му нелегална структура. Това е и най-рискованата разновидност на шпионажа, без всякакво прикритие под формата на дипломатически паспорт (това означава, че ако те хванат — отиваш в затвора)!

На всеки кадровик от всяко съветско учреждение би се изправила косата, ако зърне анкетите на Калманович — не стига че родителите му са евреи, ами отгоре на това и „отказници“ — подали заявление за изселване в чужбина и получили отказ! Но спецификата на външното разузнаване е точно в това, че там могат да плюят на всички инструкции и указания, ако е в интерес на работата. Дори напротив — колкото по-лоша е кандидатурата според съветските представи, толкова по-добра е тя за нелегалното външно разузнаване! Като цяло КГБ е най-антисемитската организация в СССР, но външното разузнаване без никакво колебание се възползва за целите си от „еврейската вълна“ в емиграцията. Там работят хора без предразсъдъци — неслучайно точно те започват перестройката и погребват социализма в страната.

През първите три години в Израел Калманович не прави нищо за съветското разузнаване. За нелегалните това е обичайна практика: трябва да свикнеш, да изчакаш местното контраразузнаване да престане да се интересува от новите емигранти от Съветския съюз. Това не са изгубени години — агентът постепенно подбира и се внедрява в среда, в която може да събира нужната му информация. Така и Калманович, започнал кариерата си като прост колхозник в кибуц, постепенно научава иврит и английски и успява да попадне в партийния апарат на управляващата по това време в Израел партия „Авода“, където се сдобива със сигурни връзки в израелския елит. През 1975 година агент „Крие“ (това е псевдонимът на Калманович) се свързва с резидента и започва работа — първо в ГРУ, после в КГБ. Това се е случвало и друг път — външното разузнаване на КГБ е можело да вземе за себе си перспективен агент на ГРУ.

Скоро Калманович освен в КГБ започва работа и в Мосад, тоест става нещо като двоен агент — във всеки случай, съдът го обвинява в „опит да се внедри в спецслужбите на Израел“. Тук се налага да поясним: истинският двоен агент мами и ДВЕТЕ спецслужби, за които работи, но това се случва рядко. Най-вероятно Калманович просто е позволил Мосад да го вербува с благословията на нашето разузнаване.

Скоро той напуска Израел и се захваща с бизнес в страни от Южна Африка. Открива щастието именно в Южна Африка! Веднъж попаднал там, престава да събира секретна информация, затова пък забогатява с приказна бързина. Самият Калманович обяснява успехите си в бизнеса така: запознава се с президента на Ботсуана и развива бурна дейност в тази страна — строи къщи, едва ли не с хиляди, стадиони и какво ли не. Но като че ли най-много преуспява в изграждането на ферми за развъждане на крокодили.

Това, естествено, са просто приказки: трябва да отглеждаш крокодили и да им дереш кожите поне сто години, за да натрупаш 15–20 милиона долара, колкото са открити у Калманович, когато го арестуват. В Южна Африка има само една стока, с която можеш да спечелиш тези пари за кратко време. Единствено контрабандата с диаманти, която носи сто милиона долара на година, прави този район привлекателен за чекистката мафия — и точно затова са преместили Калманович от Израел в Ботсуана. По-късно той се прехвърля в друга република от този регион — в Сиера Леоне, и става почетен консул там.