Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Интересна е датата на това бягство: 1970 година. Тогава Брежнев все още е свеж като краставичка и целият партиен апарат е в силата си. Андропов ръководи КГБ само от три години и изцяло се подчинява на партията. Естествено, българското разузнаване не би направило нищо, което би могло да огорчи по-големите съветски братя. От страна на КГБ по това време също не би могло да има несанкционирани отгоре действия. Остава единственият извод: всички подобни операции на спецслужбите по принцип се провеждат с одобрението на партийната върхушка. А в края на 70-те години нашите чекисти вече плюят на партията и правят каквото си поискат.

Впрочем за американските сайтове: обществеността в САЩ е сигурна, че ЦРУ се занимава с превоз на кокаин и контролира от 50 до 70 процента от американския пазар. За това се говори съвсем спокойно, като за най-обикновено нещо.

Връзки с КГБ се проследяват и при редица престъпни босове. В началото на 90-те години в Москва доминира обединената групировка на „ореховските“ и „солнцевските“ мутри, оглавявана от Сергей Тимофеев (Силвестър). Това е мощна международна мафия с филиали в много страни. За лидер на Солнцевското братство се смята бившият съратник на Силвестър Сергей Михайлов (Михас).

Началото на биографията на Михас не е съвсем типично за такъв едрокалибрен престъпник. Той започва кариерата си с курсове за салонни управители с английски език, а след като ги завършва, шест години работи като сервитьор в ресторант „Съветски“. По това време подобна работа, свързана с обслужването на чужденци, означава задължително сътрудничество с Втора служба в Московското управление на КГБ (тогава то се смята за по-престижно от това да си доносник на Пета служба, която следи инакомислещите). След това прибират Михас за дребно мошеничество — получава само 3 години условно, но му се налага да се раздели с отговорната работа по обслужването на чужденци. Тогава той се захваща с разнообразен криминален бизнес — и преуспява.

При Вячеслав Иванков (Япончик) няма нищо интересно, освен че е прочут като криминален бос в престъпния елит. Прибират го през 1981 — осъден е на 14 години. Иванков спокойно излежава присъдата си, когато внезапно през 1990 година става крайно необходим на свобода — и тогава множество високопоставени особи започват да молят за предсрочното му освобождаване: мотивират се с „крехкото му здраве“. Освен Йосиф Кобзон, който по онова време ходатайства за всички известни бандити, за освобождението на Иванков прави две депутатски запитвания и Святослав Фьодоров, за същото моли и правозащитникът Сергей Адамович Ковальов. В резултат на всичко това на 5 ноември 1991 година Иванков е пуснат от затвора. И още на 29 февруари 1992 убива двама души в московски ресторант (третият остава жив само защото куршумът засяда в пачка банкноти). Някакви турски строители искали да стигнат без опашка до гардероба или пък не пуснали там великия Япончик (показанията на свидетелите се разминават).

Иванков е принуден спешно да бяга в чужбина — помагат му да се добере до САЩ. Американските власти не дават визи на престъпници, но Иванков е пробутан като „помощник-режисьор“ в снимачната група на Ролан Биков — и още през март 1992 година се оказва в Щатите като член на тази група. По-нататък всичко е по-лесно — фиктивен брак с американка и перспектива за жителство в джоба.

В трудни моменти най-неочаквани хора се притичват на помощ на московските бандити… Установени са случаи, когато чекистките структури са давали пари за проекти на Ролан Биков (съвсем благородни, като например филми за деца и т. н.). Кобзон пък има чисто делови отношения с тези гангстери.

Как този оскотял след десет години в затвора необразован престъпник, който за няколкото години, прекарани в Америка, не научава и една дума на английски, изведнъж става върховният лидер на „руската мафия“ в цялото западно полукълбо? Разбира се, Япончик не е истинският бос на мафията — в Америка го ползват най-вече като плашило, за да изстискват пари от наши предприемачи, установили се в САЩ. Особено от онези, които са се налапали до пръсване в родината си, а после са избягали.

През юни 1995 година Вячеслав Иванков е арестуван от американските власти за изнудване за няколко милиона долара на руски бизнесмени от „Чари банк“ (след като обрали вложителите на банката, те избягали в САЩ).

На фона на Иванков дори Михас изглежда истински интелектуалец. Той действително се занимава с едър бизнес. Правителството на Коста Рика назначава Сергей Михайлов за свой почетен консул в Москва (през февруари 1994 година). Той има дипломатически паспорт — какво по-хубаво за един бандит. Михас става близък приятел с президента на Коста Рика и се кани да внася банани от Централна Америка в Русия. Но този бизнес не му потръгва — явно негови недоброжелатели от руските спецслужби са изтълкували превратно желанието му да снабдява жителите на Русия с плодове. Избухва скандал, правителството на Коста Рика е принудено да анулира „почетното консулство“ на Михас. Сред пострадалите са още стотина-двеста бандити от различни страни, на които това високо звание също е отнето.