Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Освен патриотизъм нашите чекисти притежават и способността да мислят с няколко хода напред. А в средата на 80-те години управляващата чекистка мафия има на разположение само два варианта за глобална политика:

1. „Югославския вариант“: да се бие за всяка страна и да се вкопчва с последни сили във всяко парче територия по всички континенти.

2. Варианта „Нежният Миша“: „Взимайте си всичко безплатно! Територията на самия Съветски съюз ни устройва напълно, все едно, ще ни остане една шеста от сушата“. Известно е, че по-късно този вариант плавно прераства във варианта „Нежният Боря“ — „Стига ни територията на Русия“.

Не знаем кой точно от генералите от външното разузнаване на КГБ тогава е влизал в ръководното ядро на управляващата мафия, на кого от тях се е наложило да избира между тези два варианта от стратегията на съветското ръководство. Но след като донякъде сме наясно с тази пасмина (а всички чекисти си приличат като че са ги клонирали от един образец!), можем с пълна увереност да заявим, че ако е било възможно съветското господство над Източна Европа да се задържи с цената на каквито и да било усилия и жертви, те със сигурност щяха да рискуват. Биха покрили Европа с трупове, но щяха да постигнат своето.

Тайните в Първо управление на КГБ (външното разузнаване) са повече, отколкото във всички останали десет управления, взети заедно.

Според елементарната логика например главен във външното разузнаване би трябвало да е Първи отдел, който се занимава с разузнаването в САЩ. Съответно и повечето хора в ръководството на разузнаването би трябвало да са свързани с този отдел.

На второ място биха могли да са онези разузнавачи, които са работили срещу европейските страни, членки на НАТО.

И чак накрая на тази общност да са специалистите по страните от третия свят.

Всъщност е точно обратното — дълго време в ръководството на разузнаването доминира така наречената „южноазиатска мафия“ (този термин не е измислен от мен, той се употребява от самите разузнавачи, уж на шега). Имат се предвид разузнавачите, които работят в Индия, Иран, Пакистан и други подобни южни страни. За родоначалник на тази „мафия“ е смятан легендарният генерал Яков Медяник. Той е резидент на КГБ в Индия, после става началник на съответния отдел и накрая заема поста заместник-началник на Първо главно управление. Истинският разцвет на „южноазиатската мафия“ настъпва по-късно, когато председател на КГБ става Крючков.

На 8 януари 1989 година Крючков назначава за началник на Първо главно управление Л. Шебаршин, бивш резидент в Индия и Иран. През декември 1991 година начело на разузнаването застава друг „изтоковед“, Евгений Примаков. През януари 1996 година началник на разузнаването става отново „изтоковед“, този път кадровият разузнавач В. Трубников, бивш резидент в Индия.

И едва през май 2000 година идва краят на властта на „южноазиатската мафия“ в разузнаването: за директор на СВР (Службата на външното разузнаване на Руската федерация) е назначен С. Лебедев, представител на европейското направление, който преди това е работил в Германия. „Южноазиатската мафия“ управлява разузнаването единайсет години. При това какви бурни години! Министър-председателите се сменят като носни кърпички, за началници на КГБ-ФСБ се изреждат десет души, а „изтоковедите“ си стоят непоклатими като скала. Налага се разузнавач от германския отдел на ПГУ да стане президент на Русия, за да премине ръководството на разузнаването в ръцете на европейското направление.

Що се отнася до бойците на невидимия фронт, които работят в САЩ, те си шпионират, както са шпионирали и преди. Тяхната работа е да се трудят, пък другите нека получават генералски звезди! Дори в собственото им разузнаване отдавна не ги назначават за шефове, а какво остава за министър-председатели или министри на отбраната.

На какво се дължи тази завидна издръжливост на „южноазиатската мафия“, в какво се състои силата й, та чак толкова да не може без нея? Правилно поставеният въпрос до голяма степен съдържа и отговора. Нека поставим въпроса така: какво толкова ценно има в Южна Азия, което го няма на други места? И отговорът ще изплува от само себе си: ХЕРОИН.

В страните от Южна Азия има много евтин хероин, а в Европа — много пари в твърда валута. Помежду им е територията на СССР (ОНД).

Защо „южноазиатската мафия“ в разузнаването все пак отстъпва първенството на „европейската“? В наркотърговията най-голяма печалба получават онези, които са на самия край на веригата, по-близо до наркоманите и техните пари. Освен това в Южна Азия освен хероина няма нищо ценно. А в Европа освен търговията с наркотици можеш да печелиш и от цветни метали, нефт, газ и прочее. У нас външната търговия винаги е била контролирана от разузнаването.