Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Всъщност Алиев не допада на тандема Чебриков-Бобков с това, че е човек на външното разузнаване. При това не агент, а почти кадрови служител! По-точно, преди да стане партиен вожд на Азербайджан с подкрепата на Андропов, от 1967 до 1969 година Алиев оглавява местния КГБ.

Добре е да се спрем по-подробно на този въпрос.

Главната пречка пред работата на разузнавача в чужбина е, че не познава всички тънкости на чуждия език, обичаи и местни особености. За да се постигне това, са нужни дълги години. Практически е невъзможно да се отървеш от акцента и да се представиш за местен. Но дори и легалното разузнаване под прикритието на посолството изисква добро познаване на езика и всичко останало. Не можеш да вербуваш хора с помощта на преводач!

Това впрочем създава почва за формирането на различни „мафии“ в разузнаването. В началото те са неформални групи от разузнавачи, усвоили работата в дадена страна или регион с цената на големи усилия. Никой няма да ги преквалифицира за работа в друг регион, затова се държат един за друг и избутват своите нагоре.

Шебаршин пише в спомените си, че когато назначили Крючков за шеф на разузнаването, той сложил край на „мафиите“ — просто забранил на разузнавачите всякакви общи заливания и събирания, дори след работа.

Защо да обучаваш няколко години руснаци на турски език, при положение че на територията на СССР има цяла република, където пет милиона души знаят турски (азербайджанският език е диалект на турския)? След като разполагаш с такава република на хвърлей място от Турция, лесно можеш да уредиш изчитането на всички турски вестници и прослушването на всички радиостанции. А ако се наложи, и подслушването на всички телефонни разговори!

Да не говорим, че десет милиона азербайджанци живеят извън СССР — в същата тази Турция и други страни от Близкия изток — тук пред разузнаването се откриват наистина безгранични възможности.

Следва простият извод: по съветско време територията на Азербайджан е подчинена на външното разузнаване. Само по тази причина Андропов още през 1969 година съумява да наложи като партиен вожд там кадровия чекист Алиев. В други региони той не успява да направи това дори през 1983, когато е генерален секретар.

Примерно, такава зона на влияние е Армения и изобщо целият Кавказ, в това число и Северен. По цялата огромна държавна граница на СССР са разположени национални общности, които тази граница разрязва на части, а това е много удобно за разузнаването. Но само Азербайджан има добър излаз към страна, член на НАТО, където дори са разположени американски военни бази и ядрени ракети.

Друг важен регион за външното разузнаване е Прибалтика. Наистина, населението на прибалтийските републики не знае езиците на страните от НАТО и по онова време няма обща граница с този агресивен блок. Но за тамошното рибарско население не е никакъв проблем да прекоси Балтийско море. Което мнозина и правят. На чекистите дори не им се налага да пращат свои хора, уж като бегълци, достатъчно е да оказват натиск върху емигрантите чрез останалите в страната им роднини. Естествено, външното разузнаване върши това с помощта на КГБ на прибалтийските републики.

Разузнаването от европейското направление поддържа тесни връзки и с Управлението на КГБ (УКГБ) на Ленинград. А чрез ленинградските чекисти то може да влияе на целия Северозапад.

Особено близки са отношенията на външното разузнаване с КГБ на Карелия. Сега наричат ръководството на ФСБ дори не „питерско“, а „питерско-карелска мафия“.

Третата по значение база на външното разузнаване на територията на СССР е Далечният изток.

В Русия Петербург е смятан за „прозорец“, докато Владивосток е нещо като „черен вход“ към външния свят. „Тихоокеанската мафия“ във ФСБ е отражение на съответното направление във външното разузнаване. Това са яки мъже от средния ешелон без особени амбиции. Постепенно тази „мафия“ губи силата си и сега е почти изчезнала. Последният титан от този клан, адмирал Г. Угрюмов (същият, който затвори „шпионина“ Паско), ръководи „борбата с тероризма“ в Чечения и умира при загадъчни обстоятелства в щаба си в Ханкала през май 2001 година.

Трябва ли да се учудваме, че „тихоокеанската мафия“ във външното разузнаване увяхва, преди да е разцъфтяла? Погледнете картата — какво заобикаляне е нужно, за да се внася хероин от Тайланд в Европа през Владивосток. Та железничарите сто пъти ще го разграбят! В пресата писаха за опити да се пренася хероин по този маршрут в чували със захар. В резултат имало случаи на масови натравяния в района на Хабаровск.