Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Несъмнено е едно — Горбачов принадлежи на Андроповия клан, което той никога не е и крил, дори се гордее с това! Всички знаят как попада в този клан — двамата с Андропов са земляци, Юрий Владимирович всяка година ходел да се лекува в санаториум в родния си край, в Ставропол.

Как е попаднал в Андроповия клан Романов, никой не знае! Както е известно, първоначално той е в комбина с Косигин и Суслов. Това е скромният „ленинградски“ анклав в Политбюро, където преобладава „днепропетровската мафия“. Тогава Горбачов още го няма и Романов е най-младият в Политбюро — съответно има голям шанс да наследи престола. Всички историци са сигурни (и самият Романов смята така), че скандално известната сватба на дъщеря му, на която е използван царски сервиз от Ермитажа, е провокация на чекистите, за да отпадне Романов от кръга на претендентите за престола. И те успяват. Човек може да си помисли, че след тази история Романов няма за какво да обича чекистите. Но Андропов все пак успява да намери верния ключ. А може би нещата са още по-прости — след смъртта на Косигин и Суслов Романов остава изолиран и се ориентира в нужната посока. И не бърка — през май 1983 година Андропов го назначава за секретар на ЦК, отговарящ за цялата военна промишленост. Това е сериозно повишение.

Най-голямата тайна в цялата тази история е как Горбачов успява да надделее над Романов. Ако беше победил Романов, не само нямаше да има перестройка, а дори и дребни реформи. Щеше да има единствено планини от най-нови оръжия и безкрайни локални войни с империалистите. Въпреки това сред историците преобладава възгледът, че Горбачов е имал само един сигурен привърженик — министъра на отбраната Устинов, а и той скоро след това умира. Устинов като че ли не успява да подели с Романов военната промишленост, затова избира страната на съперника му. Въпреки че, кой знае защо, никой не привежда доказателства в подкрепа на това твърдение. Затова ми позволете да споделя друга версия, за която също няма доказателства, но поне изглежда логична: армията в лицето на Устинов залага на твърдоглавия Романов, а КГБ се кани с помощта на марионетката си Горбачов да разгърне перестройката и да поведе страната в съвсем различна посока! А Громико просто изчаква да види коя от двете сили ще надделее. Що се отнася до партийната номенклатура, нея никой не я пита за нищо, времето й е минало!

Колкото до позицията на армията, има информация за началника на генералния щаб Огарков. Тя е още по-ценна, защото не престарелият Устинов, а именно маршал Огарков реално оглавява въоръжените сили. И така, Огарков е привърженик на Романов, заради което го свалят от поста през септември 1984 година. И Романов тутакси изчезва от телевизионния екран и от страниците на вестниците, а на преден план навсякъде се оказва Горбачов. Но още през октомври Романов успява да наложи назначението на Огарков за главнокомандващ войските в европейския ТВД (театър на военните действия). Новият пост е измислен специално за него, като в кремълските междуособици са замесени и генерали от страните от Варшавския договор. И Горбачов тутакси изчезва, а съперникът му отново започва да се появява навсякъде.

Ако зад Романов стоеше цялата армия, чекистите нямаше как да й попречат. Но основният му поддръжник, маршал Огарков, може да разчита не на целите въоръжени сили, а само на онези войски от Варшавския договор, които се намират в Източна Европа, т. е. под контрола на европейското направление от външното разузнаване.

Романов постепенно изчезва и на чекистите им остава само да уредят някои дребни формалности: да се договорят с Громико и да погребат Черненко.

Още през януари Громико чрез посредници съобщава на Горбачов, че е готов да го подкрепи срещу добър пост. В тези задкулисни контакти участва и синът му, който пише за това в мемоарите си. И щом преговорите завършват успешно (на Громико му е обещан постът председател на Върховния съвет), едва ли не на следващия ден Черненко умира — на 10 март 1985 година.

Следва известното заседание на Политбюро от 11 март. Първото предложение да бъде избран Горбачов идва от Громико. След него се изказва Чебриков: „Кандидатурата на другаря Горбачов се поддържа от всички чекисти — тоест от целия народ!“.

И още през юли Романов изхвърча от Политбюро и от Секретариата на ЦК. Не бива да се противопоставяш на целия народ!

Въпреки че Чебриков, като председател на КГБ, говори от името на всички чекисти, в действителност по онова време няма истинско единство дори в КГБ, а какво остава за целия съветски народ. Тук е мястото да кажем, че двамата особено близки съратници на Андропов в КГБ са Чебриков и Крючков — така да се каже, „дясната ръка“ и „лявата ръка“. Чебриков попада в органите по партиен призив и е втори секретар на Днепропетровския областен комитет, когато Брежнев го вика в Москва през юли 1967 година и му предлага да оглави Управлението за кадрите на КГБ. Тоест все едно му предлагат да стане третото куче пазач на днепропетровската мафия на Брежнев. Ако Чебриков се бе съгласил с тази роля, Андропов трудно би могъл да реализира глобалните си планове. Но вместо това Чебриков избира друго — става най-горещият привърженик на Андропов, така че затъмнява другия му отдавнашен фаворит. Крючков никога не прощава това на Чебриков и се превръща в негов враг. Докато Андропов е жив, подобно съперничество е само от полза за работата, тъй като осигурява взаимен контрол. Но когато Юрий Владимирович умира, КГБ започва да се разкъсва от вътрешни междуособици. Външно това не се забелязва, през онези години в органите няма особени кадрови трусове.