Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

През 1953 година е назначен за посланик в Унгария. Тогава посланиците официално са „чисти като сълза“, но реално и те работят за външното разузнаване, както всички останали служители в посолствата, включително шофьорът и чистачките. По време на унгарското въстание през 1956 година Андропов проявява всичките си забележителни таланти и след потушаването на бунта получава голямо повишение: оглавява отдела в ЦК, който отговаря за социалистическите страни. Основната му работа вече е насочена към Източна Европа, тъй като малко преди това са се скарали с Китай. Тоест той отново се оказва в сферата на външното разузнаване от европейското направление. И тъй като до него винаги е помощникът му Крючков (още от Унгария), всичките контакти и връзки на Андропов минават през него.

Съществува свидетелство, че водещият офицер на Андропов, на когото той е докладвал в Карелия, някой си полковник Гусев, не печели нищо, когато Юрий Владимирович става председател на КГБ, дори скорострелно го пенсионират. Все пак Андропов се разпорежда да му бъде дадена по-голяма пенсия.

През май 1967 година, когато Брежнев го назначава за председател на КГБ, партократите не смятат този пост за престижен, а за Андропов е едва ли не понижение — та той е бил секретар на ЦК, отговарящ за социалистическите страни. По онова време партията се отнася сурово с чекистите, държи ги изкъсо.

Така че и към Андропов Брежнев прикрепя две кучета пазачи от най-верните си съратници, Цвигун и Цинев, и двамата като първи заместници. Които не могат да се понасят и се следят взаимно.

Тези първи заместници си поделят почти всички управления и служби в КГБ. Цвигун наблюдава Трето, Пето и Седмо управление в КГБ, на Цинев се падат управленията с четни номера. Така че всички заповеди и разпореждания на Андропов за тези управления минават през задължителната цензура на единия от неговите надзиратели. Все пак му разрешават да си остави две управления, които да са на прякото му подчинение — Първо главно, т. е. външното разузнаване, и Девето, което отговаря за охраната на Кремъл и личната охрана на партокрацията.

Точно това са двата лоста, помогнали на Андропов да завземе властта! Донякъде можем да разберем защо му разрешават да се разпорежда безконтролно с външното разузнаване: партийните бюрократи не очакват никакви изненади в страната от това подразделение — Първо управление няма право да провежда операции на собствена територия. А излишните контрольори само биха изнасяли секретна информация. По-трудно за разбиране е защо Брежнев изцяло поверява на Андропов най-важното — личната си охрана и охраната на членовете на Политбюро! Под шапката на Андропов се оказват всички партийни вили и санаториуми, както и най-святото за партийните старци — кремълската болница.

По онова време началник на Четвърто управление на Министерството на народното здраве е другарят Чазов, който отговаря лично за лечението на партийните вождове. И пак той подписва медицинските заключения за причините за тяхната смърт! Чазов пише мемоари, в които не се свени да признае „приятелството“ си с Андропов. Периодично те се срещат тайно в конспиративни квартири и Чазов го информира за здравословното състояние на всичките си високопоставени пациенти, включително и на Леонид Илич. Ясно е, че с такива „приятели“ сред лекуващия персонал Андропов може да се разпорежда с живота и на членовете на Политбюро. Да не говорим, че чрез прислугата и охраната научава всяка подробност от личния живот на партократите.

За всичко това в интернет има предостатъчно информация (от Зданович, Легостаев и други), така че можем да не се задълбочаваме в тази тема. Значително по-малко се знае за това как Андропов е използвал външното разузнаване в борбата си за властта. Само веднъж в интернет ми попадна информация, че е разполагал с лично тайно разузнаване — ръководи го шефът на едно от управленията в ПГУ (Първо главно управление). След „победата на демокрацията“ и краха на СССР той дава кратко интервю. И дори тогава пожелава да остане анонимен, а цялата му информация се свежда до едно: докато е председател на КГБ, Андропов тайно се среща с него в конспиративна квартира. За всичко останало и без това можем лесно да се досетим. Първо, изключителната конспирация е била задължителна, за да останат тези срещи скрити от „кучетата пазачи“ Цинев и Цвигун. Второ, тази лична спецслужба се занимава точно с онова, което е най-строго забранено на чекистите: с оперативната разработка на партийния апарат, като подготвя почвата за завземането на властта в страната от КГБ. И трето, спецслужбата се състои от разузнавачи и действа чрез методите, използвани от тях на вражеска територия. Събиране на компромати — шантаж — вербуване! А когато се налага — и автомобилна катастрофа.