Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

През 1984 година Чебриков назначава нов първи заместник — това е Н. Емохонов, бивш заместник на техническото разузнаване. През септември 1985 Цинев най-сетне е пенсиониран, на негово място Чебриков назначава за първи заместник стария борец с дисидентите, началника на Пето управление Бобков. Изглежда, че работите, макар и мъчително, вървят — първите заместници са избрани, сега трябва да се сложат свои хора и на постовете на редовите заместници (в КГБ по онова време те са осем), те пък да сложат свои хора — и всичко ще е наред. Но от тук нататък Чебриков не успява да постигне почти нищо, натъква се на стена…

Наистина, през 1985 година той успява да назначи Маркелов за началник на контраразузнаването, т. е. на Второ главно управление на КГБ. Но най-главното управление на КГБ, тоест Първо, външното разузнаване, си остава неприкосновена зона за Чебриков.

По-нататък на ниво заместник-председател на КГБ няма никакви промени (или по-точно, не са установени в достъпните източници). И внезапно през октомври 1988 година Чебриков отстъпва поста си на председател на Крючков! Това все още не е краят му, той получава поста секретар на ЦК, отговарящ за контрола над КГБ. Но през октомври 1989 година губи и тази длъжност. И моментално започва чистка на привържениците му в ръководството на КГБ. Тази работа се удава на Крючков много повече, отколкото на съперника му. През 1990 година си отива Емохонов, умира Маркелов. През януари 1991 от КГБ изхвърча голяма група привърженици на Чебриков, начело с Бобков. На всички освободени постове Крючков слага свои хора, с които посреща и август 1991 година.

По същото време стават големи кадрови промени и в правителството. Някъде в началото на 1991 година Горбачов сменя почти цялото ръководство и събира целия бъдещ ГКЧП (Държавен комитет по извънредните ситуации).

Мнозина са се чудили как Горбачов успява да си подбере такъв екип, че всички до един да му изневерят през август 1991 година. Но това не са негови хора. В Кремъл той има само един свой човек — Раиса Максимовна. Може би е назначил сам и Лукянов, но и това е било съгласувано с органите. Всички останали членове на ръководството са подбрани от чекистите. Властта в КГБ се сменя, сменя се и правителството. По-трудно е да се смени самият Горбачов, затова се прибягва до пуча.

Няма да се спираме на всички кадрови назначения на Горбачов, ще вземем за пример само Янаев. На конгреса Горбачов действа енергично за назначаването му за вицепрезидент. Може би не е знаел, че щом един човек отговаря за международните връзки в профсъюзите, значи е стопроцентов агент, ако не и кадрови разузнавач? Михаил Сергеевич прекалено дълго е бил по върховете на властта, за да не знае такива елементарни неща.

Щом вземе властта и пристъпи към делба на завзетото имущество, всеки, дори и най-сплотеният колектив, неизбежно се разпада на нови, враждуващи помежду си кланове! Обикновено това става под някакъв идеен предлог, но невинаги, понякога не успяват да измислят нищо. Такова разцепление може да бъде спряно само от непрестанните атаки на други силни групи. И то невинаги! Опитайте се да откриете поне едно изключение от това правило в световната история!

Не правят изключение и нашите чекисти след смъртта на Андропов. Докато тече борбата за власт с армията и партийния апарат, не може да става и дума за никакви междуособици в КГБ, всички се държат един за друг. Още повече че в самото външно разузнаване не е възможна никаква сериозна борба.

Но през март 1985 година на власт идва контраразузнаването, начело с Чебриков — те формират от свои хора и правителството на страната. Вместо благодарност външното разузнаване получава само ритници! Дори при назначаването на министъра на външните работи мнението на разузнаването в лицето на Крючков е пренебрегнато най-безцеремонно. Макар че изобщо не е ясно на кого е притрябвал министър, който да е във враждебни отношения с външното разузнаване! В нашата съветска реалност това означава пълна парализа на дипломатическата служба.

Ако просто не позволяваха на разузнавачите да слагат свои хора на ръководни постове извън собствената си организация, щеше да е добре. Но сваляха дори техни хора, назначавани от самия Андропов!

Най-яркият пример е историята с Гейдар Алиев. Алиев е сред най-изтъкнатите хора от клана на Андропов. Само мюсюлманският му произход не му позволява да се издигне още повече.

През 1982 година Андропов го прави първи заместник-председател на Министерския съвет. Тогава точно Алиев фактически оглавява правителството, а не престарелият Тихонов, когото държат само проформа. Но през есента на 1985 вместо фиктивния Тихонов назначават за председател на Министерския съвет енергичния Рижков. А през октомври 1987 кланът на Чебриков прогонва Алиев от правителството и от Политбюро. При желание винаги може да бъде намерен предлог за това, при всеки началник. Раздува се например историята с прочутото посещение на Брежнев в Баку, когато целият град се превръща в лудница и побеснява от радост. Представят го така, сякаш Алиев е закоравял партократ и страшно е обичал Брежнев! Трябвало е поне да отчетат, че по онова време Брежнев вече е стигнал до такова състояние, че е реагирал само на най-грубо ласкателство. И освен това е трябвало да отчетат източните нрави.