Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Сега няма да се задълбочаваме в причините за провала на плана на КГБ за спасяването на социалистическия строй с помощта на икономическа реформа по унгарски или китайски образец. Според политолозите Владимир Соловьов и Елена Клепикова чекистите не са отчели, че онази степен на свобода, която може да си позволи една национална държава, не върши работа при империя, запазваща се само в условията на силна централизация и най-вече с помощта на насилие.

Към това можем да добавим още едно обяснение: чекистите така и не отчитат, че в хода на икономическата реформа самите те в определен момент няма да могат да се въздържат да не чопнат някое парче лично за себе си — и се получава неуправляем тотален грабеж на народното имущество. А когато тези два стихийни процеса (тоест „народноосвободителното движение“ и борбата за твърда валута) се наслагват един върху друг, идва краят на съветската империя. Тук интересите на ръководството и на редовите членове на чекистката мафия рязко се разминават: на никого не му се ще да замени личните си банкови сметки и вилите в чужбина за имперско величие и други подобни абстракции.

Получава се приблизително следната картина: някъде към края на 1990 година управляващата чекистка мафия осъзнава, че продължаването на перестройката означава крах на Съветския съюз в най-близко бъдеще. Трескавите опити на председателя на КГБ Крючков в онзи момент отразяват намерението на върхушката в тази мафия да направи обратен завой — при пасивния саботаж на тези усилия от страна на основната маса чекисти. А окончателният провал на „пуча на ГКЧП“ (Държавния комитет за извънредното положение) през август 1991 година настъпва поради решителното противодействие на онази чекистка групировка, която спада към обкръжението на руския президент Елцин.

Сега можем да си обясним откъде се взема сутринта на 19 август 1991 година необяснимата увереност на Крючков на заседанието на президиума на КГБ, че държи всичко под контрол и че президентът на Русия Елцин скоро ще признае властта на ГКЧП — ръководството на мафията е взело решение и няма да има никакви проблеми! Но скоро след това той разбира, че не всичко е толкова просто, и излита за Форос при президента Горбачов, за да се предаде.

Точно тогава съветските войски и „военните съветници“ се прибират вкъщи отвсякъде: от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. Освен това е спряно и безплатното снабдяване на разните „националноосвободителни движения“. Само за няколко години комунистическите режими на практика са безкръвно свалени и във всички страни от Източна Европа е установена демокрация. Западните германци смятат, че процесът на връщането на Източна Германия ще се проточи едва ли не с десетилетия, а всичко свършва буквално за една нощ.

В края на 80-те години в тези страни почти едновременно протичат „кадифени революции“ и военни преврати. И не стига че съветското ръководство не си мърда и пръста, за да спаси загиващия комунистически режим в тези страни! Има и недвусмислени доказателства, че местните специални служби са взели активно участие в тогавашните „оранжеви революции“, затова всичко минава толкова гладко и без да се пролива кръв. Няма никакво съмнение, че спецслужбите на страните от Варшавския договор до самия си край си остават филиали на външното разузнаване на КГБ, а това означава, че нашите чекисти са осъществявали общото ръководство при ликвидацията на марионетните комунистически правителства и замяната им с демократични и като че ли независими.

Само в Румъния няма „кадифена революция“ — там местната тайна полиция се опитва да спаси режима на Чаушеску и се сражава докрай (така или иначе тогава румънските чекисти не са пленявани, а са разстрелвани веднага, на място). Но в Румъния цялата армия и военното разузнаване минава на страната на въстаналия народ, затова и всяка съпротива е смазвана на момента. Съпрузите Чаушеску се опитват да избягат, но военните ги залавят и веднага ги разстрелват в някакъв пущинак.

В Румъния местните спецслужби не са под пълния контрол на КГБ. Въпреки че формално страната е член на Варшавския договор, всъщност тогава тя е напълно независима (през 1968 година Чаушеску дори осъжда окупацията на Чехословакия от съветските войски!). Но тъй като той се скарва с Москва едва през 60-те години, междувременно всички румънски генерали успяват да изкарат обучение в Съветския съюз — и точно това го погубва. Има свидетелства, че за свалянето на Чаушеску в Румъния са пристигнали руски военни разузнавачи от ГРУ (Главно разузнавателно управление) — тъкмо те установяват контакта с колегите си от генералния щаб на румънската армия.