Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Има свидетел на престъпленията, вършени във ФСБ — това е бившият офицер от централния апарат на Службата Александър Литвиненко. В интернет има негови книги, затова ще припомня само един епизод. Пряк шеф на Литвиненко е генерал Хохолков. Той оглавява УРПО (Управление за разработка на престъпни организации) — така навремето се нарича управлението на ФСБ за ликвидиране на ненужните за управляващата върхушка хора. Освен това по-рано Хохолков е служил в КГБ на Узбекистан, преди да рухне Съветският съюз. Връзките му в Средна Азия са се запазили, затова точно той е пращан на срещи с едри наркодилъри по тези места.

В Афганистан има несметни запаси от хероин, трябва само да се прокарат каналите за трафика на този ценен продукт в Европа. И тук важна роля играят питерските чекисти, ненапразно Петербург е смятан за прозорец към Европа.

Както при почти всичко, което се върши сега у нас, и тук началото е положено много преди „победата на демокрацията“. Тъй че ще започнем отдалеч.

Всяка нелегална групировка, която в наши дни се бори с оръжие за каквато и да е благородна цел (национално освобождение, построяване на социализма, истинна вяра) — се снабдява със средства с помощта на търговията с наркотици. Опитайте се да намерите поне едно изключение от това правило!

Разликата между КГБ и разните самодейни нелегални организации е в това, че КГБ действа по-професионално, с по-фини методи — затова и практически никога не е разкриван. Основната тънкост при чекистите е, че цялата мръсна работа се върши само от чужди ръце! За тази цел по съветско време са били използвани разузнаванията на братските социалистически страни. Ако трябва да се достави експлозив на ирландските бойци, изпращат чехословашки (примерно) разузнавачи. Ако ги хванат, нашият КГБ си остава чист: „Чехословакия е суверенна страна, не можем да й нареждаме!“

За подобни задачи между братските спецслужби съществува определена специализация по региони и дори по вид дейност. Например българите били смятани за големи майстори, ако трябва да пречукат някого в империалистическия лагер. Пак те снабдявали палестинските бойци с всичко необходимо. Освен това западни източници сочат, че българското разузнаване е участвало в транзита на наркотици от страните в Близкия изток до Европа. А великият Съветски съюз отново няма нищо общо!

Разбира се, на Запад отдавна са наясно с тези механизми. Но можем ли да обвиняваме европейските политици, че се страхуват да предявяват излишни претенции към държава, която разполага със сто хиляди танка и ракетноядрен „щит“? Горе-долу същата ситуация е и сега, само че днес атомното оръжие е в „демократична Русия“.

А сега за Големия хероинов път по същество. В различно време различни региони на Азия са били основният доставчик на хероин. Сега главният поток идва от Афганистан. Когато през 1979 година ограничен руски контингент започва да оказва братска помощ на Афганистан, нашите военни първи се сблъскват с този прекрасен продукт и го оценяват по достойнство. Докато редовите войници само намаляват постоянния стрес с него, техните командири тутакси проумяват, че този прах, който в Европа струва не по-малко от сто хиляди долара за килограм, в Афганистан може да бъде купен свободно за десет хиляди. А пък ако имаш автомат, може да е и безплатен!

В Афганистан от самото начало цялата власт принадлежи не на командването на Четиридесета армия и съвсем не на „демократичното правителство“, а на чекистите от Осми отдел на външното разузнаване. Има свидетелства на военни, че „президентът“ Бабрак Кармал не можел дори да отиде в друг град без разрешението на представителя на КГБ в Афганистан.

Естествено, именно чекистите се заемат с прокарването на маршрутите за доставката на хероина в Западна Европа. Още повече че тогава границата е заключена и само те имат ключ.

Във вестник „Стрингер“ на Коржаков излиза серия статии по този въпрос. Там има и много долнопробни лъжи, но тези статии са написани с познаване на материята. Според „Стрингер“ сега има три вида доставки на хероин от Афганистан.

1. Неорганизирана, масова търговия на наркотици. Сега цяла Средна Азия живее в мизерия, затова се намират много желаещи да се доберат до Афганистан, да купят там няколко грама хероин и да го вкарат в собствения си стомах, като рискуват да умрат в мъки, ако „контейнерът“ се спука. Има и други подобни начини… Милицията старателно издирва такива и ги вкарва зад решетките, ако не могат да се откупят.