Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Масовото изтребване на московски мутри в средата на 90-те също е дело на спецслужбите. За самите бандити това не е тайна — в интервютата си от затвора Иванков директно обвинява чекистите за убийството на всичките си приятели. Това не бива да се разбира буквално — че ченгетата и хората от ФСБ сами стрелят и взривяват (разпространяват се и легенди от типа на „Бялата стрела“ [1] През 90-те г. на XX в. в Русия се говори, че свръхсекретна правителствена спецслужба, „Бялата стрела”, ликвидира особено опасни фигури от криминалния свят, които е невъзможно да бъдат подведени под съдебна отговорност със законни методи. — Бел. ред. ) — не, с тази мръсна и опасна работа се занимават други бандити, които чекистите превръщат в свое оръдие. И този престъпен „специален отряд“ се оглавява от прочутия Ося — Сергей Буторин.

В началото Буторин служи като прапоршчик в Строителни войски, после в края на 80-те се уволнява и работи като охрана и бияч в едно московско заведение. Там той се запознава с мутрите и се заема с по-сериозна работа в ореховската групировка на Сергей Тимофеев, като не след дълго става един от най-влиятелните бригадири (въпреки че никога не е бил в затвора).

Та този бивш прапоршчик от Строителни войски (възможно е обаче и да е изпратен при бандитите офицер от специалните служби) унищожава почти целия криминален елит в Москва. Естествено, не го прави лично, а с помощта на привлечени за тази работа килъри от бившите специални части. Излиза, че ударът по гангстерите от „московския клан“ на КГБ сякаш е нанесен отвътре.

Интересно е, че отначало Буторин премахва не прекия си шеф Силвестър, а главатарите на други банди — затова мутрите дълго време не могат да схванат какво става. При това професионалистите от спецчастите си знаят добре работата — те не просто унищожават престъпните босове, но и го правят така, че подозрението да падне върху друг. Ако с някой бандит няма конфликти, не го пипат — чакат да се появят.

Първи са премахнати „бауманските“ гангстери, начело с Валерий Длугач (Глобуса) — през април 1993 година. След това са убити братята Квантришвили (а другарят им Кикалишвили бяга в САЩ). И чак през септември 1994 година идва редът на самия Силвестър. След което Буторин избива почти всички видни бандити и бригадири от собствената си Ореховска групировка, като завзема властта в нея. С всички финанси на ореховците се разпорежда съратникът на Силвестър Григорий Лернер (а това са стотици милиони долари). Той е в чужбина, но бойците на Буторин го спипват и там и започват да го притискат, за да изтръгнат от него тези милиони. Не се знае как би завършило това за Лернер, ако през май 1997 година не го бяха прибрали за мошеничество в Израел.

Буторин има няколко бригади от килъри:

1. „Одинцовските“ начело с Дмитрий Белкин.

2. „Медведковските“, водени от бившия старши лейтенант от КГБ Григорий Гусятински, преди да го убият в Киев през 1995 година. На мястото му идва Андрей Пилев, много близък съратник на Буторин.

3. „Курганските“ — двайсетина бивши бойци от спецчастите и ченгета от град Курган. Най-известният сред тях е Александър Солоник, който при опит за арест застрелва няколко милиционери, а когато все пак го тикват в затвора, успява да избяга оттам (през лятото на 1995 година).

Главният килър на Буторин обаче изобщо не е Солоник (в тази банда той по принцип не изпъква с нищо), а бившият командос от морската пехота Александър Пустовалов по прякор Войника (най-малко 30 трупа). Порядките в тази банда на Буторин са доста своеобразни. „Новите ореховски“ изцяло се отказват от всички апашки закони и традиции. Нещо повече, Буторин забранява да бъдат приемани в бандата хора, които са били в затвора или имат криминално минало — първо се вземат бойци от спецчастите, като се предпочитат онези от тях, които са били в Чечения. Задействани са и военните окръжия в Москва, за да посочват такива ценни кадри — след това се запознават с тях и ги вербуват в бандата.

Всички мутри са задължени да водят здравословен живот: наркотиците са напълно забранени, има ограничения за алкохола и другите „излишества“. При това наказанието и за най-малкото нарушение е само едно: смъртна присъда, изпълнявана пред останалите бандити (събират ги специално за това, и то доста често). В бандата не е останал и помен от демокрацията на крадците, примерно „срещите“ — всяка присъда се определя лично от Буторин. За няколко години на екзекуция е подложена значителна част от бандата — десетки мъже. И за да няма никакви изкушения, бандитите на Буторин са на твърда заплата, която не е прекалено голяма — една или две хилядарки на месец, при това не им се полагат премии за конкретните убийства. Тъй че огромните суми, които влизат в тази банда, изчезват неизвестно къде.