Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Унищожаването на криминалните босове в Москва продължава с пълна сила и през цялата 1995 и 1996 година. Едновременно с това „новите ореховски“ отнемат от други силови групировки рекета над московските предприемачи (с изключение на едрите олигарси, които не са лъжица за тяхната уста). Ако някой бизнесмен откаже, веднага го убиват, липсват всякакви заплахи и демонстрации на сила. В крайна сметка почти цяла Москва започва да плаща само на Буторин.

Има основания да се предполага, че Буторин избива момчетата си не само за затягане на дисциплината — възможно е с помощта на тези масови екзекуции той постепенно да се отървава от излишните свидетели. По негово нареждане в началото на 1997 година е убит Александър Солоник, който след бягството си от затвора се крие в Гърция (там е изпратен главният палач на Буторин). Има сведения, че по това време Буторин осъжда всички „кургански“ до един (уж искали да се отцепят), но просто не успява да ги ликвидира — внезапно бандата му е разгромена.

В продължение на няколко години Буторин върви към пълната власт над цяла бандитска Русия, но тъкмо когато почти е постигнал целта си, в един миг пропада.

През февруари 1997 година е сменен началникът на московското управление на ФСБ: свалено е протежето на Коржаков генерал Трофимов — двама от подчинените му са уличени в търговия с кокаин, което е и поводът за уволнението. Новият началник на Управлението на ФСБ в Москва става генерал Царенко, „човек на Лужков“. Работата е в това, че генерал Трофимов се заседява прекалено дълго на този пост — покровителят му, началникът на службата за сигурност на президента Коржаков, е изритан от Кремъл още през юни 1996 година.

Това е всичко — с него идва краят на бандата на Буторин. За два месеца са арестувани около двайсет мутри, останалите бягат в чужбина. През 1997 година някои са арестувани там и са предадени на Русия. Кой знае защо, тогава не пипат самия Буторин и най-близките му сподвижници — той е арестуван чак през февруари 2001 година в Испания: там получава осемгодишна присъда за криминални прояви.

Странно защо в интернет не можахме да открием материали, в които да се прави връзка между тези две събития от февруари 1997 година: свалянето на генерал Трофимов и разгромяването на бандата на Буторин. Вместо това там се среща друга версия: на 23 януари 1997 година в Москва е убит коптевският бос Василий Наумов. И видите ли, именно това престъпление на групировката на Буторин било подтикнало министъра на вътрешните работи Куликов да вземе решението да приключи с тази банда: създаден е специален щаб, задействани са ОМОН, МУР, ФСБ и групата „Алфа“. За няколко години хората на Буторин са избили близо стотина мутри като Наумов от различни групировки, но това сякаш им е простено.

Всичко е много по-просто: Буторин безнаказано избива бандитските босове от „московския клан“, тъй като има чекистки „чадър“, докато човекът на Коржаков генерал Трофимов ръководи московското управление на ФСБ (от декември 1994 година). Още по-мощен „чадър“ за Буторин е Службата за сигурност на президента, докато неин шеф е генерал Коржаков. Тогава московските ченгета много страдат за своите бандити, но не могат да им помогнат с нищо.

Сега можем да предположим с доста голяма сигурност с кого президентът на Ингушетия Аушев е преговарял по онова време, за да не убиват приятеля му Кобзон: с генерал Коржаков, началника на Службата за сигурност на президента (а не с бандита Буторин — той е дребна пешка в тези игри).

Шабтай Калманович е единственият известен ни и вероятно пълноправен член на мафията на външното разузнаване на КГБ, който прекарва няколко години зад решетките. В тази категория не влизат олигарсите, които в последно време понякога попадат в затвора — те са чисто и просто доносници. Вярно, че има някои съмнения в това дали Калманович е пълноправен чекист — завършил е школа за разузнавачи, но най-вероятно не е бил офицер от разузнаването. Работата е в това, че в нелегалното разузнаване служат и агенти от голям калибър без присвоено звание — нещо средно между действителен кадрови сътрудник на КГБ и вербуван агент. Такъв щатен агент например е легендарният Николай Кузнецов, който през годините на войната е убивал немски генерали в тила на врага — той е изключен за нещо от партията, затова не получава званието офицер от НКВД (Кузнецов е завършил само курсовете на НКВД за доносници през 1937 година — преди войната е разкривал „врагове на народа“). Калманович не само не е бил член на партията, той не е приет дори за пионер, тъй като родителите му са евреи, на които не било разрешено да напуснат СССР.