Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Това е бедна република и в нея практически няма нищо за разграбване от едра акула от калибъра на Бирщайн. Изглежда това са били чисто политически игри от страна на чекистката мафия. Именно Бирщайн допринася за провала на обединението на Молдова и Румъния, което изглежда просто неизбежно (в двете страни живее един и същи народ). Молдова остава задълго плацдарм на Бирщайн по време на експанзията му към страните от ОНД.

През ноември 1990 година се случва друго нещо, което е пряко свързано с дейността на Бирщайн: по заповед на председателя на КГБ Крючков на работа в апарата на ЦК на КПСС е командирован полковник Леонид Веселовски от външното разузнаване. Поверена му е отговорна задача: да участва в тайна операция по източването на партийни (т. е. държавни) средства във фиктивни фирми на КГБ на Запад.

В чекистката мафия има стотици такива полковници, но полковник Веселовски е известен с това, че след победата на демокрацията през август 1991 година става фактически единственият разкрит участник в тази грандиозна операция — налага му се да дава показания пред Комисията за разследване на престъпната дейност на КПСС. Но защо за тази показна разправа е избран точно той?

Първо, в този период чекистите и доносниците демократи правят каквото могат, за да прехвърлят всичко върху КПСС — и преувеличават значението на апарата на ЦК на КПСС в операцията по източването на парите на Запад. И второ, изглежда Веселовски е сред съмишлениците на пучиста Крючков, заради което е пострадал. Впрочем не е пострадал чак толкова много — след уволнението си от органите заминава за Швейцария и сега се занимава с бизнес в една от чекистките фирми там.

Да се върнем към Бирщайн: през есента на 1991 година Веселовски изброява в показанията си онези „чужди“ фирми, които е наблюдавал — сред тях е и „Сеабеко“. Той се среща с Бирщайн скоро след като е назначен в апарата на ЦК на КПСС в началото на 1991 година.

„Сеабеко“ е една от малкото фирми, за които се знае с абсолютна сигурност, че са проект на външното разузнаване на КГБ. Не е чудно, че Бирщайн развива бурна дейност в бившите съветски републики. След Молдова „приватизира“ Киргизия — през есента на 1991 година той изведнъж става най-добрият приятел на президента Акаев. Главното богатство на Киргизия са златните находища, които Бирщайн получава с правото еднолично да се разпорежда с тях. Той разработва някои мини сам, други дава на концесия на разни съмнителни чужди фирми. По това време личният му самолет превозва тонове киргизко злато до швейцарските банки. Не е известно нито точното количество на изнесеното злато (приблизителната оценка е около сто тона), нито на кого са платили за него (до държавните структури на Киргизия на практика не стига нищо).

Но само след две години Киргизия внезапно се измъква от властта на Бирщайн (и там той се е водел „съветник на президента“) — през декември 1993 г. киргизкият парламент внезапно е възмутен от тази афера и сваля от поста му министър-председателя Т. Чингишев. Тогава фирмата „Сеабеко“ е изгонена от страната.

Най-голямото постижение на Бирщайн през онези години е, че успява да сложи ръка на цяла Украйна! През януари 1993 година по нареждане на президента Кучма започва да се реализира новият проект на Бирщайн: създадена е държавна компания, наречена Акционерна група „Украйна“.

По онова време в Украйна посрещат Бирщайн с такова уважение, сякаш е държавен глава, само дето не строяват почетния караул. Президентът Кравчук и премиерът Кучма строго следят всичко да върви без всякакво забавяне при оформянето на документите — всички необходими лицензи и разрешителни са подписвани начаса. Бирщайн веднага установява най-близки приятелски отношения с началника на Службата за сигурност на Украйна Евгений Марчук.

Тук името напълно съответства на съдържанието — в този концерн са включени всички най-значителни държавни предприятия на Украйна, чиято продукция се изнася на Запад: всички големи металургични комбинати (Донецкият, Запорожкият, Криворожкият), всички заводи за производство на азотни торове и т. н. Това обединение получава и всички възможни данъчни и митнически отстъпки!

През 1993 година на Запад е продадена разнообразна продукция за 180 милиона долара, внесените в Украйна западни стоки са приблизително за същата сума. Защо в тази търговия украинското правителство не е могло да мине без Бирщайн? Защото е трябвало не само да се продава и купува (в това няма нищо сложно), но и да се разграби цялата печалба от държавните предприятия! А тук не са могли да се справят без голям специалист…