Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Другата анголска афера на Гайдамак е активното участие в погасяването на дълга на Ангола пред правителството на Русия. Историята е много подробно описана в интернет, ще посочим само основните резултати от тази съвместна далавера на Гайдамак и правителствата на Ангола и Русия. Целият стар анголски дълг е за 5,5 милиарда долара, от тях анголците заплащат с нефт 1,5 милиарда, но реално в хазната на Русия попадат само 160 милиона долара, всичко останало е разграбено от кремълската мафия (за анголския дълг в правителството конкретно отговаря първо А. Вавилов, след това М. Касянов). Нещичко остава и за президента на Ангола Душ Сантуш (сега той е сред 50-те най-богати хора в света).

На Гайдамак му върви по вода, докато правителството във Франция не се сменя. Тогава десните получават цялата власт и започват да разобличават правителствените афери на социалистите. През декември 2000 година са арестувани синът на президента Митеран и други съучастници на Гайдамак. Издадена е заповед и за неговия арест, но междувременно той успява да се прехвърли в Израел. Тогава синът на Митеран получава само 2,5 години условно за укриване на данъци. Първоначално го обвиняват, че е получил от Гайдамак подкуп от 1,8 милиона долара, но съдът приема обясненията на младия Митеран, че това е „хонорар за консултации“. А в отговор на обвиненията за корупция президентът на Ангола заявява, че в страната му не съществува нищо подобно: „Дори в езика ни липсва думата корупция!“.

А сега за приятелството на Аркадий Гайдамак със спецслужбите. Преди да избухне този скандал, Гайдамак е едва ли не официалният представител на нашите СВР и ФСБ във Франция. Всички деликатни проблеми, възникващи във френските спецслужби във връзка с нашите, всеки път се решават чрез Гайдамак. Известни са най-малко два случая, когато Гайдамак е използвал връзките си с ръководителите на нашите спецслужби, за да помогне на френското правителство.

1. През 1995 година той помага да бъдат спасени двама френски летци, пленени от сърбите в Босна, заради което получава висшата награда на Франция — ордена „За заслуги“.

2. През 1997 година помага за освобождаването на четирима офицери от френското разузнаване, които проникват нелегално на територията на Чечения под прикритието на хуманитарна мисия и там са пленени от чеченските бандити за откуп.

Аркадий Гайдамак продължава и в Израел дейността си като посредник между специалните служби по всякакви деликатни въпроси. Още през 1998 година той прави нужното, за да получи израелско гражданство, и скоро създава в тази страна обща фирма заедно с бившия ръководител на Мосад Ятом. Гайдамак развива успешно сътрудничеството си с Мосад чак до наши дни. Работата е в това, че след като го изгонват от Франция, той подхваща доста специфичен бизнес в Казахстан — купува там няколко големи предприятия от урановата промишленост. Гордее се с факта, че в Казахстан за него работят 40 хиляди души. Анализаторите смятат, че по този начин правителството на Израел се е сдобило с възможността чрез Гайдамак тайно да получава суровини за атомната си програма.

Ангола е основният му, но съвсем не единствен клиент. Има сведения, че чрез судански посредници Гайдамак е снабдявал дори прочутата „Ал Кайда“! Скарва се за нещо с властите в Израел, които също започват да го „притискат“. През март 2005 година се опитват да запорират сметките му в една израелска банка, но той се оказва по-оправен от другите олигарси и успява в последния момент да прехвърли своите 120 милиона долара в друга страна (общият размер на състоянието му се оценява на 800 милиона долара).

Сега ще преминем към бизнес партньора на Гайдамак Лев Леваев. Той е роден в Средна Азия — израства в еврейска фамилия в Ташкент. През 1971 година Леваев емигрира със семейството си в Израел. Тогава е едва на петнайсет години — отива в чужбина най-млад от всички чекистки бизнесмени. По принцип момчета на тази възраст стават информатори на КГБ много рядко, но винаги ще се намерят вундеркинди, които са способни да помогнат на органите — и Леваев е точно такъв самороден къс злато! Още 12-годишен, той успява да подхване частно предприемачество — спекула с дефицитни стоки на ташкентския пазар. При това от самото начало поставя този бизнес на широка основа — мащабите на Леваев изобщо не са детски. Достатъчно е да кажем, че той успява да си спечели началния капитал от 1000 рубли по хитър начин само за един ден (в този период това е средната работна заплата на един служител за почти цяла година!). Има сведения, че тогава само заминаването за Израел спасява това необикновено момче от затвора. Не го вкарват там не само защото е малолетно — изглежда, че бизнес способностите му са забелязани от чекистите, които точно тогава започват да разгръщат търговските си структури в чужбина (да напомним, че Средна Азия е „люлката“ на чекистката мафия).