Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

1982 година е решаваща. Може би Андропов щеше да продължи да души партийните апаратчици, без да бърза, но собственото му здраве, което и преди не е било блестящо, внезапно се влошава (вече е на 68 години). Той разбира, че не разполага с много време, а все още не е генерален секретар!

Първата му работа е да вземе изцяло властта в своето КГБ. Вярно е, че „кучетата пазачи“ не му пречат особено. Негови верни хора оглавяват всички най-важни управления и служби — когато става генерален секретар, на Андропов не му се налага да сменя почти никого. Но кучетата на Брежнев все пак могат да го изпортят, тъй че се налага да се презастрахова.

На 19 януари 1982 година С. Цвигун „слага край на живота си“. В мемоарите си Крючков уверява, че той е бил болен от рак, което уж били констатирали при аутопсията. Като се има предвид, че медицинското заключение е подготвено в Четвърто управление, а трупът на Цвигун е изгорен моментално, тази версия не струва пукната пара.

Почти веднага след него, на 25 януари, умира и Суслов, вторият човек в партията след Брежнев („намерен на сутринта“ и т. н.). Освобождава се мястото на секретаря на ЦК по идеологията — това е добро стъпало към поста генерален секретар. Невъзможно е да скочиш от КГБ направо на върха, партийните традиции не го позволяват. Партийната върхушка би могла да се утеши поне с това, че сега мястото на председателя на Комитета й пада в ръцете. Затова и Андропов не бърза да напуска поста си в КГБ, остава на него до май месец 1982 година.

Новият председател на КГБ е Федорчук, преди това шеф на КГБ на Украйна. Федорчук е човек на партийния вожд на Украйна Шчербицки. През онези години ръководната роля на партията се изразява и в това, че шефовете на териториалните подразделения на КГБ се подчиняват повече на местните партийни ръководители, отколкото на председателя на КГБ.

Съществуват свидетелства, че по това време Андропов е крайно неспокоен — какви ли ще ги надроби новият председател на КГБ? Но и неговите тревоги са напразни, и радостта на партийния апарат е преждевременна — създадената от Андропов система се справя с изпитанието. През отредените му седем месеца Федорчук не успява да свърши нищо съществено. Само се опитва да стегне редиците и да подобри дисциплината, като за целта нарежда на всички чекисти да се преоблекат от цивилни дрехи в мундири. Налага му се обаче да се откаже и от тази реформа. Чекистите никак не го обичат.

Забравихме втория надзирател на Брежнев — Цинев. За него няма смисъл да се тревожим — след смъртта на Цвигун той си прави правилните изводи и не пречи на никого с нищо. Не пречи до такава степен, че го оставят на поста му до септември 1985 година!

Партийната номенклатура не се предава, а и Брежнев се опитва да спаси семейството си. Партията издига свой кандидат за трона — другаря Черненко. Стига се до това, че Черненко започва да ръководи заседанията на Политбюро, заема тоест второто място в партията и държавата. Но Андропов успява да овладее тези последни гърчове на апаратчиците. Още през октомври Леонид Илич отново му възлага да води заседанията на Политбюро.

Брежнев вече не е нужен на чекистите, затова умира на 10 ноември. Нищо ново: вечерта е добре — през нощта е без наблюдение, а на сутринта вече е готов. Следва всеобщ траур и музиката на Чайковски по телевизията…

На 12 ноември 1982 година Андропов става генерален секретар. Отпуснати са му само 15 месеца, при това през половината от тях той управлява от кремълската болница. Но дори това време му стига, за да могат чекистите окончателно да вземат властта от партията и да стартират перестройката. Историците спорят можело ли е да бъдат спасени съветската империя и социализмът. Повечето от тях смятат, че още в средата на 60-те години е трябвало да се проведат реформи, през 1985 вече е било късно. Ще споделя и своето мнение: ако Андропов беше живял по-дълго, събитията биха се развили по съвсем различен начин, щеше да има друга „перестройка“. Андропов би могъл, ако не да спаси, то поне да удължи съществуването на съветската империя — само той би могъл! Първо, поради личните си качества на ръководител, редки на фона на всеобщото израждане на управляващия елит. И второ, в ръцете му са съсредоточени всички лостове на властта. Той не очаква бързия си край и не успява да подготви достоен наследник.

Андропов като че не е възнамерявал да преустройва политическата система, искал е да проведе само икономическа реформа. В това единодушно ни уверяват всички от обкръжението му: „Той никога не е споменавал и дума за никаква демокрация!“.