Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Оставят Андропов на този пост 15 години — това е абсолютен рекорд за всички тоталитарни режими по света! И не става дума за епохата на Сталин, такъв дълголетник няма дори по времето на Хрушчов. Семичастни, предшественикът на Андропов, е председател на КГБ шест години, преди него Шелепин — три, и за малко не успява да завземе властта.

Само след десет години вече не е възможно Андропов да бъде свален, за нещастие на партийния апарат. Като го слага на този пост, Брежнев не предвижда едно: че той няма да позволи на партийната номенклатура да го смени — вече болен — с друг вожд от нейната среда. За Брежнев вече е имало такава опасност в средата на 70-те години. Един нов вожд обаче преди всичко останало би назначил свой председател на КГБ.

Всички изследователи са единодушни по въпроса, че именно в средата на 70-те години Андропов започва да се бори за властта. Точно тогава е и началото на поредицата от полезни за него и загадъчни смъртни случаи сред управляващата върхушка. Никой няма късмета да умре посред бял ден в ръцете на лекарите — или поне пред свидетели! Сценарият винаги е един и същ: вечерта е здрав, през нощта го оставят без наблюдение, на сутринта намират поредния труп. И заключението на Чазов е: „Сърдечна недостатъчност“.

Но просто да отстраниш съперниците за властта не стига — нужно е да печелиш и съюзници сред висшите ешелони. През 1967 година Андропов се държи настрана от задкулисните схватки и няма никакви съюзници. Всъщност точно затова Брежнев му поверява този толкова отговорен пост.

Първият политически съюзник на Андропов става министърът на външните работи Громико. Както е известно, през годините на съветската власт Министерството на външните работи е само техническият апарат, а на практика външната политика се ръководи от съответния отдел на ЦК. Но за такъв сталински динозавър като Громико се прави изключение — през 1973 той става член на Политбюро, след като е бил министър шестнайсет години! Впрочем Андропов също става член на Политбюро през 1973, но след шест години служба.

Всички съветски граждани, които работят в чужбина постоянно, са задължени да сътрудничат на КГБ. С едно изключение: посланиците спадат към номенклатурата на ЦК и официално са освободени от това задължение. Но в реалния живот и посланиците няма къде да мърдат, тъй че външното разузнаване държи цялата дипломатическа служба. Министърът на външните работи е обречен да си другарува с КГБ.

През април 1976 година умира министърът на отбраната Гречко. Той се отличава с добро здраве, но не обича Андропов и една сутрин е намерен мъртъв. Новият военен министър, Устинов, е приятел на Юрий Владимирович. И въпреки че той става член на Политбюро чак след пет години, в политическо отношение приятелството с армията е по-важно от формалното гласуване, та ако ще то да е в най-висшата партийна инстанция.

Така се сформира тройката на неразделните приятели: Андропов, Громико, Устинов.

Няма да се спираме на всички подробности от възхода на Андропов. Ще разгледаме само най-важните моменти. Например през юли 1978 година умира секретарят на ЦК Кулаков.

Кулаков се радва на добро здраве и гледа да си няма вземане-даване с медицината, но нищо не му помага — една сутрин го намират едва ли не с прерязано гърло! Във всеки случай никой от историците не се съмнява в насилствената му смърт. Спорят само кой го е убил и защо. Мнозинството от тях се обединява около мнението, че е трябвало да се освободи място в ЦК за Горбачов.

И това място е най-незавидното: секретар на ЦК за селското стопанство. Но партийният апарат усеща, че става нещо лошо, и се заинатява. Андропов е принуден да задейства всичките си ресурси, но успява да пробута на този пост Горбачов чак след четири месеца, в края на ноември 1978 година.

Защо му е притрябвал Горбачов? В политически план той е пигмей, един от двестата провинциални секретари на областни комитети без никакви ценни за Андропов връзки във висшето общество на Кремъл. Горбачов му е нужен именно като празно място!

Тъй като няма възможност да поставя на партийни постове щатни сътрудници на КГБ, Андропов е принуден да внедрява свои агенти от средите на партийните кадри. Горбачов продължава стремителния си полет и по-нататък: след година вече е кандидат-член на Политбюро, а след още една, през октомври 1980, става пълноправен член.

Изпреварва Устинов, който влиза в Политбюро чак през 1981 година. Та нали Устинов е министър на отбраната, човек второ качество в сравнение с чистокръвната партийна номенклатура Горбачов!