Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Станислав Шаталин отначало работи в Централния икономико-математически институт — ЦИМИ (от 1965 година). Когато чекистите създават Всесъюзния научноизследователски институт за системни изследвания — ВНИИСИ, Шаталин му става заместник-директор (1976–1986). През 1986 година е създаден новият Институт по икономика и прогнозиране на научно-техническия прогрес (вместо това безсмислено струпване на думи ще употребяваме абревиатурата ИЕПНТП). В него Шаталин отново е заместник-директор. В този институт тогава се прехвърля и почти целият му екип от „млади икономисти“ (Гайдар, Авен, Лопухин и други). ИЕПНТП се отделя от ЦИМИ и се намира в неговата сграда. Тук в екипа на Шаталин-Гайдар се вливат мнозина бивши сътрудници на ЦИМИ (Шохин, Салтиков, Нечаев, Головков и други). През 1990 година Шаталин заедно с Яелински взема участие в подготовката на икономическата програма „500 дни“.

Известно е, че тогава управляващата върхушка на Съветския съюз се отказва от тази програма като прекалено радикална. Това е голям удар за Шаталин — през март 1991 година той дори напуска КПСС, макар че е бил член на ЦК (от 1990 година).

Борис Захарович Милнер. Първо е шеф на отдел в Института за САЩ и Канада (1969–1976 г.). Този институт е създаден през 1969 година от академик Арбатов, помощник на Андропов. Връзката му с КГБ е изключително тясна: бивш негов сътрудник (В. Аверчев) признава, че половината от работещите там са били офицери от КГБ.

По думите му другата половина нямала никакво отношение към КГБ, „в което никой не вярвал“. Работещите там често пътували до САЩ, затова институтът бил ужасно престижен и елитарен, мнозина се опитвали да попаднат в него. Но приемали далеч не всички — примерно, известният от телевизионния екран Сванидзе попаднал там само благодарение на големите си връзки в партийния елит (роднина е на жената на Сталин). Интересно е друго: Милнер бил шеф на отдела по проблемите на управлението. При това не просто изучавал американския живот, но дори изследвал какво от американския опит може да се използва! Това означава, че още през 1969 година интересите на Андропов далеч надхвърлят рамките на разузнавателната дейност в империалистическия лагер.

През 1976 година е организиран ВНИИСИ — там Милнер става заместник-директор по научната част. След перестройката той не прави опити да се внедри нито в политиката, нито в бизнеса. Затова пък има един по-млад бизнесмен, Юрий Борисович Милнер — през 1996 година той става вицепрезидент на МЕНАТЕП (Междуотраслови научно-технически програми).

Сега да преминем директно към сътрудниците на ВНИИСИ. Там работят много блестящи учени и просто свестни хора — сега те не ни интересуват. Ще говорим само за онези, които през 90-те години получават високи постове в правителството или почетната длъжност „олигарх“ — и започват да работят за управляващата чекистка мафия.

Виктор Иванович Данилов-Данилян, доктор на икономическите науки. Отива във ВНИИСИ от ЦЕМИ през 1976 година заедно с Шаталин. Завежда лаборатория (1976–1980). През 1980 година се мести в Академията за народно стопанство, където работи до 1991 г. Т. е. Данилов-Данилян не е бил в екипа на Гайдар — двамата се разминават (Гайдар се появява във ВНИИСИ през 1980 година).

Въпреки това през 1991 година Данилов-Данилян е назначен отначало като заместник-министър на околната среда и природните ресурси в правителството на Гайдар. Това не е някакъв невзрачен пост, както може би ще си помислят някои: тогава Данилов-Данилян е давал лицензите за добив на нефт и т. н.

Тъй като Данилов-Данилян не е участвал в семинарите на Гайдар-Чубайс, той явно е получил министерския пост не от Гайдар, а направо от чекистката мафия.

През август 1996 година му отнемат правото да издава лицензи: тогава министерството му е преобразувано в Държавен комитет по опазване на природата. Данилов-Данилян ръководи този Държавен комитет до юни 2000 година. Синът му, Антон Викторович, е също икономист. Бил е шеф на икономическото управление на администрацията на президента (от април 1997 година). Сега Данилов-Данилян-младши се занимава с бизнес — председател е на борда на директорите на банка „Губернски“.

Егор Тимурович Гайдар завършва Икономическия факултет на Московския държавен университет (МГУ) и започва там аспирантура — научният му ръководител е Станислав Шаталин. Няма съмнение, че през 1980 година Гайдар попада в елитния ВНИИСИ не заради някакви изключителни научни способности — тук много му помага произходът. Той е внук на двама известни писатели (Гайдар и Бажов), но още повече му помагат връзките на баща му. Тимур Аркадиевич е военен кореспондент на „Красная звезда“ с чин контраадмирал (!) и е обиколил света. Заедно с него Егор е живял дълго в Куба и в Югославия. Спорно е само в кое разузнаване е служил баща му — в КГБ или в ГРУ. През 1986 година Гайдар заедно с целия отдел на Шаталин се премества в новия институт ИЕПНТП. През 1987 година Гайдар се разделя с Шаталин — тръгва перестройката, „младите икономисти“ започват да излизат от чекистката нелегалност и да заемат ръководни постове. Тогава Гайдар става завеждащ на икономическия отдел в списание „Комунист“. През 1990 година се издига още повече — оглавява икономическия отдел на вестник „Правда“! По съветско време това е директивният орган на ЦК на КПСС — всяка дума в този вестник е била приемана като истина от последна инстанция и ръководство за действие. Такова назначение може да се обясни единствено с това, че в този период КПСС е само жалка играчка в ръцете на КГБ.