Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Който познава поне донякъде московските реалности, ще оцени този факт като изключителен! Тогава всички тези млади учени създават по поръка на Андропов план за преобразуването на народното стопанство на огромна супердържава. Който със сигурност щяха да превърнат в реалност, ако не беше внезапната смърт на Андропов.

Човек може да си помисли, че за такава задача биха могли да подберат и по-солидни хора — дори ако оставим настрана мощния апарат на ЦК на КПСС (който преди това държи монопола на подобни програмни документи), в страната съществува цяла мрежа от икономически институти, в които работят десетки академици и стотици доктори и професори. И изведнъж се оказва, че всички те са овехтели и ненужни: за да се подготви наистина важен документ, се налага цялата съветска наука да бъде отхвърлена и да се привлекат шепа млади, никому неизвестни икономисти. Гайдар и останалите му колеги поне работят в престижен институт, но екипът на Чубайс от Ленинград е насметен буквално от улицата! За първи път Чубайс се запознава лично с Гайдар едва през пролетта на 1983 година, когато посещава лабораторията му във ВНИИСИ — и почти веднага той и ленинградският му екип се залавят за работа: започват да подготвят ръководство как да се префасонира съветската икономика.

В резултат от работата на комисията на Тихонов-Рижков се появява документ от 120 страници. Той има дълго казионно заглавие: „Концепция за усъвършенстване на стопанския механизъм… (и т. н.)“. Но в действителност е програма за икономическа реформа. Подробното съдържание на документа не ни е известно, но той съвсем не отрича напълно всичко — за образец е взета Унгария, както и други социалистически страни. За страната ни, която дълги години е в пълен застой, дори такава програма е истински революционна.

И в този момент идва смъртта на Андропов, на престола се възкачва Черненко. Между чекистите от андроповския клан се разгаря ожесточена борба за власт и въобще не им е до реформи. А на партийния апарат и без това не е нужна никаква икономическа реформа! И в крайна сметка тази икономическа програма е прибрана в сейфа.

Но всички тези усилия не пропадат напразно: когато привържениците на перестройката вземат връх в андроповския клан и възкачват на трона Горбачов, цялата тази документация влиза в работа. Горбачов си спомня, че когато през 1985 година става генерален секретар, необходимите му документи са подготвени отдавна — остава му само да подпише тези директиви.

По съветско време всичко, свързано с обработката и разпространението на информация, е под контрола на чекистите. Именно КГБ наблюдава проекта за създаването на прочутите навремето си АСУП (автоматични системи за управление на производството), на които властта у нас възлага големи надежди („ще пресметнем всичко с електронноизчислителни машини — икономиката ни ще излезе от задънената улица!“).

Тогава чекистите са можели да вярват, че са в състояние да моделират всякакви обществени процеси и да предвиждат всякакви възможни варианти за развитие на събитията.

Кратко лирическо отклонение от книга на Виктор Суворов: чекистите се опитват да разработват „информационни системи“ за предотвратяване на внезапно нападение от капиталистическите страни още преди Отечествената война. Но тогава не напредват много в това отношение. През 1941 година те се издънват поради факта, че цените на овчите кожи в Германия преди войната остават едни и същи и не се повишават. Оттук те правят логичния извод, че германците не произвеждат шуби за армията си — значи липсва сериозна подготовка за война срещу нас. А че в Германия властта ще се окаже в ръцете на идиот, който не само не се кани да воюва през зимата, но и смята да разгроми Съветския съюз до настъпването на есента, за два месеца — такъв вариант дори не може да се пръкне в нечия глава.

Ако за формирането на екипа на Гайдар в Москва е известно много малко, то за първите стъпки по организацията на „кръжока на Чубайс“ в Ленинград се знае едва ли не по дни — и всичко това е в книгата на А. Колесников „Неизвестният Чубайс“. Неизвестното в тази история е само едно: как хората на Чубайс още преди перестройката са успели да влязат в отбора от „млади икономисти“ на Гайдар и как са попаднали в секретната „комисия на Политбюро“, която по нареждане на Андропов подготвя проект за икономическа реформа? С други думи, не се знае кога Чубайс попада в полезрението на външното разузнаване и е вербуван от него. Ясно е само, че за това изобщо не е бил нужен компромат — стигало е само едното честолюбие. Чубайс е гонил кариера — и с неговата еврейска националност по съветско време го е чакала дълга и упорита борба, само и само да стане директор на не особено голям завод, за което биха били нужни десетки години интриги и унижения. А сега му предлагат: „Млади човече, не бихте ли искали да ни помогнете да подготвим икономическа реформа и след време да влезете в правителството?“.