Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

В. А. ЧЕРНОВ (изгонен от Англия през 1983 година) — президент на ГОСИНКОР, голяма корпорация. Наш клиент!

А. В. КРИСИН. (Канада, 1978) — президент на Европейската тръстова банка [4] През 2014 г. лицензът й е отнет заради влошена ликвидност и съмнителни финансови операции. — Бел. ред. . Също.

Г. Г. ПЕТРОВ (Норвегия, 1981) — вицепрезидент на Търговско-промишлената палата. Пътува до различни страни, води преговори с финансисти и т. н. Наш човек.

Г. Ф. ТИТОВ (Норвегия, 1977) — генерал-лейтенант, при Крючков е бил началник на ВГУ (контраразузнаването) на КГБ. Той е сред ръководителите на „европейската мафия“ в разузнаването.

Ю. К. ШЕБАНОВ (Египет, 1981). Някакъв Юрий Шебанов е бил директор на фирмата „Нефт Самари“ — убиват го в Москва през 1994 година (тогава изтрепват цялата управа на фирмата). Подходящ кандидат, но не успях да установя дали точно той е онзи шпионин. Може и да е съвпадение на имената.

Има още трима предприемачи, които купуват различни стоки на Запад и ги продават у нас. Бих ги причислил към дребния бизнес, все пак търгуват с потребителски стоки, а не с нефт. Но бизнесът им може и да не е толкова дребен, току-виж се обидили!

В. Т. ХЛИСТОВ (Холандия, 1976) — търговия с електроника.

A. Н. ОСИПОВ (Дания, 1975) — търговия с резервни части за чуждестранни коли.

B. И. СУШКОВ (Испания, 1981) — компания СНС, търговия с цигари.

Основната сила на всяка мафия е нейният „общ капитал“. Затова и го умножават по всякакви начини. Но не бива да се мисли, че чекистите работят само „за идеята“ и нямат никаква лична полза от „бизнеса“ си. По-скоро са възприели системата на другаря Сталин. Нали и нашата партокрация е била своего рода мафия. Ако си спомняте, тогава чрез фелдегерите номенклатурата е получавала сякаш лично от Сталин пликове с пари — втора, тайна заплата, многократно по-голяма от официалната. Сега, естествено, вече няма пликове — простоти превеждат пари по личната сметка някъде в Андора.

Нека просто от любопитство пресметнем каква, примерно, може да е тази „заплата“. Смята се, че от Русия на Запад са изнесени приблизително 300 милиарда долара (споменават се и по-големи цифри). Да кажем, че мафията разполага само с половината от тези пари. Този капитал расте поне с десет процента на година. Ако членовете на мафията живеят „с процент от процентите“, както е прието при капиталистите, то те могат да харчат един процент от капитала на година. Ако приемем, че членовете на мафията са хиляда човека, ще получим 1,5 милиона долара за всеки от тях. Разбира се, в мафията не може да има никакво равенство и братство — върхушката трябва да получава повече. Но и така за обикновения боец излиза не по-малко от милион на година. На Запад толкова получават президентите на големи фирми и банки.

Отдавна вече са изготвени списъци: „КГБ във властта“, „КГБ в бизнеса“ и т. н. Всичко това го има в интернет. Нещо повече, някои хора не ги е домързяло да проверят миналото на хиляди чиновници от високите етажи на властта — и са открили, че бившите офицери от КГБ са една четвърт от тях, като при това делът им постоянно нараства (О. Крищановска). А колко са „извънщатните сътрудници“, т. е. доносниците, в управляващия елит на Русия — за това изобщо не съществува статистика.

Самият факт на решаващото участие на КГБ в живота на съвременна Русия не поражда съмнения у никого. Но изследователите нямат сериозно желание да разнищят кои именно подразделения на КГБ са дошли на власт — всички чекисти се представят като единно цяло, еднородна маса. Най-издигнатите твърдят, че на власт сега е точно външното разузнаване (А. Мусаков), но тогава вече и разузнаването се смята за едно цяло.

Аврамов, Владимир Сергеевич. Полковник от разузнаването. Шпионин в Норвегия (1964 — 1968). Не се знае къде е бил след това. През 1991 година излиза в оставка и се заема с бизнес. Създава смесеното предприятие (СП) „Руская Америка“, след това „Международна металургическа корпорация“. Но както изглежда, този му бизнес не потръгва добре. В интернет има документ от Държавния комитет по митниците от 27.05.1994 година. Нареждането е до всички митници — да задържат всички товари, чийто адресат е „Руская Америка“. Абрамов е принуден да зареже цялата тази работа и да се заеме с охранителна дейност. От 1996 година той е генерален директор на ЧОП (частно охранително предприятие) и заместник-директор на Школа за търговска сигурност. Увлича се от „науката за охраната“ публикувал е повече от 80 труда на тази тема.